За организационния живот
(Примерен сценарий)
Манол Глишев
Членувате в някоя неправителствена организация. Или клуб. Или съвет. Още не е партия. Може и да стане, може и да не стане, защото има едни големи батковци, които вече са партия и трябва те да решат. Може групово да им станете присъдружен комсомол, ако трябва. Но засега си членувате.
Там и други членуват. Някои от тях са ярките. Смели, стари демократи, пострадали при соца. Големи хора. Други пък са офицери. Патриоти. С пагон. С чест. И общественици. Вие, да кажем, сте от обществениците. С позиция. Гражданска.
Както беше казано, не сте партия. И сте непартийни. Направо сте надпартийни – даже повече от президента! Казах ли, че сте ярки? Чак греете от гражданска добродетел. Хубаво ви е. Казвате си позицията. Говорите си с посланици. Търсите си грантове. Организирате събития. Пишете позиции. Важни сте. Работите за Отечеството. Понякога гледате да мушнете нещо от организационната каса за черни дни, зер имате наем да плащате. Семейство. Животът е труден. Но важното е, че полагате тежък труд за майка България.
И както си работите, се задават едни избори. Един от вас решава да стане кандидат за депутат. В една коалиция, при едни батковци, които може би вече споменах. Това също е хубаво, в крайна сметка вие на никого не пречите да си се развива кариерно. Даже ако имате депутат за член, това е добре за цялата ви организация. Обаче имате към човека молба: като ще е депутат, нека поне да не е в ръководството. Щото някак партийно се получава. Пак ще си играете, защото сте единомишленици, но да не е чак толкова ачик, нали. По-фино да се получи.
Човекът е малко разочарован, но проявява разбиране. Оттегля се от ръководството. Става си депутат. Вярно, малко на косъм, но става. Това е важното. И вие сте си непартийни, даже надпартийни, обаче почвате да му честитите. Почвате да го хвалите. Публично. Няколко пъти. Тикате името му напред като фирмен знак. Мъдро решавате да не махате това име от публично видимия списък на ръководството си. Недоглеждане по тактически причини, така да се каже. Но иначе сте си непартийни. Ярки и принципни. С позиция.
Намират се обаче двама-трима глупаци в организацията. Почват да питат: а какво стана с непартийността? Притеснявате се. Бършете чело. Защо сега такива затруднения… Защо не разбират, че вие милеете за делото?! Разговаряте с тях. Никаква полза, упорити типове са. налага се да действате. Слагате си ръка на сърцето. Казвате им:
– Момчета, разберете. Обичам ви. Вие сте ми като родни синове. Аз за вас… и в огъня! Затова ви моля: напуснете. Махнете се от организацията. Няма как. Защото аз бих ви защитил, но другите в ръководството се дразнят от вашите въпроси. Пък и вие не знаете, но има заговор. Мрачен заговор. Не, заговорът не е на батковците и на нашия депутат. Заговорът е много по-дълбок. Сега не мога да ви кажа всички детайли, но е страшна работа. И вас ви използваха, момчета. Срещу нас. Срещу мен. Затова напуснете. Така ще сте постъпили с чест и ще спасите делото. И пак ще се обичаме.
Обаче те не щат. Дявол го взел! Говорят нещо там… за непартийност. За позиция. А бе, ей! А кариерното развитие! Не може цял живот да сме само ярките! Ние тука с тая лъжица не е като да се тъпчем! Ние работим! За Отечеството!
Но те не искат и не искат да разберат. Подсмихват се ехидно. Интелигентчета нещастни. Гражданчета. С позиция. Пречат на контакта ви с други позиции. Софийски копелета… цял живот всичко им е било на две крачки, кеф ти Ректорат, кеф ти Народен театър, кеф ти бар „Интеграл“. А вие с ей тия две ръце до каквото се доко… тоест, всичко сами сте градили. Ааа, не може повече така. Вие ще им дадете да се разберат. Но как?
И тук ви осенява идеята. Внезапно ще се окаже, че те не са си платили членския внос. Така, така. И са искали хонорари за така наречения си труд. Ама, ха. Ще видят те! Ще пречат на кариерното развитие с тая тяхна непартийна позиция…. Вие такива ярки гражданчета едно време какво ги правехте, ехе! Пардон, не вие, а класовият враг. Вие не правите така.
Вие сте сериозен човек, членувате в сериозна организация. Експертна. Може даже с генерали. Там, високо, при посланиците, депутатите, грантовете и батковците.
