МАНИ-МАНИ
Не е време за демокрация?
Доката фанатично или не толкова прецизно спазваме мерките за самоизолация и броим докога ще ни стигне тоалетната хартия, една видима тенденция пълзи като анаконда, готова да се увие около шията.
Най-различни гласове сега повтарят – не е време да си говорим за демокрация (Горанов), нека СЕМ следи всички сайтове дали дезинформират, че да ги затворим (ВМРО), трябва ни нещо като военно положение, но не утре, когато ще бъде късно, а сега (Иван Гешев). Или – хайде всички да се обединим, ама около мене (Бойко Борисов).
Опа!
Ние хубаво си седим вкъщи и чакаме фуражките нещо да свършат, ама усещате ли как ни литкат? Или от страх сме се свили като листни въшки и ще ги оставим да си организират диктатурата, прикривайки намеренията си под маската на грижата: за ваше добро го правим!
Извънредно опасно е примирението и освобождаването от лична отговорност – няма какво да му мислим, има кой да мисли вместо нас. В момента, в който се съгласиш, че някой друг знае по-добре и ще ти определя живота – ти вече си подаряваш правата, а както би трябвало да сме научили – права лесно се отнемат, трудно се извоюват.
Защо обаче ни се струва, че поне половината население е готово да посрещне с хляб и сол една нова диктатура? Уморихме ли се от демокрация, толкова ли е привлекателно да се оставиш на съвестта на каскетите? Как може да си помислиш дори, че някой каскет ще вземе по-добро решение от собствената ти глава?
ПРАС-ПРЕС отказва да се присъедини към малодушните декларации от вида – “може да не харесваш Гешев, ама е прав за военното положение”. Не, не е прав. На каскетите тия игрички с белезници и контрол винаги им се услаждат – ама ние пък луди ли сме сами да им лягаме в краката и да им целуваме ботушите?
Хайде пак да припомним някои азбучни истини!
Както над челата ни изгрява
всеки ден със своя светлина,
трябва също да се проветрява
ежедневно нашта свобода.
(Радой Ралин, 1941)
