Обзор на седмицата
Промяната дойде. От Никола Козлево
Весела Ангелова
Здравейте. Пиша ви от ден първи след промяната, започнала от Никола Козлево. Засега въпросната промяна може да се отчете със забележителния факт, че Андрей Слабаков изглежда се е изкъпал, което по всички критерии си е симптом за началото на глобална трансформация. Например зимата тъкмо дойде, и взе, че свърши. Незадоволително. Сега, наясно съм, че сред вас има хора девствени, така да се каже, в областта на хитовите телевизионни сериали, но аз понеже следя политическите и магическите драми във Вестерос още от откак станаха достояние по нашите географски ширини, сиреч от началото на милениума, краят на „Игра на тронове“ ме остави намръщена като Веселин Марешки след резултати от избори за Европарламент. Силно ми се прииска да притежавам дракони, за да изразя по-ясно недоволството си към двете Д-та, Бениоф и Уайс. Обаче нямам. Дракони. Дори Чернобил не успя да завъди дракони по древната българска земя, така че практически надежда, също както и дракони, няма.
Вижте, наистина не знам откъде да започна, как да оформя изложението и съответно какво да правя със заключението. В небрано лозе съм, така да се каже. Изминалите две седмици от последната ни среща практически се оказаха някак… странни. На ръба съм да почна да анализирам телевизионни реклами, ако ме разбирате, а това е просто ужасно. Добре де, вижте само какво стана в „Игра на тронове“! Е, на, нищо не стана! Законният самодържец замина за Гренландия, другият законен самодържец изчезна някъде в сценария, Норвегия се отцепи още в началото, за да диктува условия посредством финансовия си механизъм, а новообразуваното обединение издигна за върховна власт местния вариант на Баба Ванга, който обаче е не точно сляп, а по-скоро със специални потребности, изискващи рампа.
Но да оставим Вестерос на вестеросците. Истеросците сме къде по-важни. Ние пък изпратихме в нашия си Европарламент самия Делян Пеевски, това световно културно-историческо наследство в неговото политическо измерение. Такова чудо светът не е виждал още от времето на протодемокрацията, за която се твърди, че е съществувала под една или друга форма още от времето на шумерската цивилизация. Ако нашият всенароден любимец се беше родил тогава, нищо чудно демокрацията да се бе оказала преосмислена. Ето какво пише Тери Пратчет за отношението на Ваймс към този феномен: „Веднъж си поприказва с Керът що е то „демокрацията“ на ефебианците. Особено любопитна му се стори възможността всеки да гласува. Скоро обаче установи, че както самият той би имал глас, нищо не би попречило и на Ноби Нобс да упражни същото право. Ваймс веднага стигна до извода, че системата страда от неизлечим недъг.“ Ако Ваймс видеше Пеевски е Европарламента, щеше или да арестува цялата институция, или да пусне дракон по нея. Но нищо, така започват революциите. Някогашната ми учителка по история не пишеше шестица, освен ако подопечните ѝ не бяхме наизустили следното определение: „Революция е връхната точка от преминаването на един обществено-политически строй към друг.“ А вече имаме гора от връхни точки. Разбира се остава надеждата, че вероятността да видим Пеевски в Европарламента всъщност е доста минимална. Но може би специално на него ще му позволят да гласува дистанционно. От Никола Козлево например. Или от село Света Петка.
А оня астероид така и не идва…
Усещането ми е като за някакъв хем несъстоял се, хем предстоящ скандал. Не участвахме в Евровизия, а то взе, че спечели някаква общо-взето приемлива песен, въпреки наличието на кандидати, наминали към Израел по пътя си към най-близката психиатрия. Аз това го приемам като затишие пред буря. Бурята тепърва ще я гледаме, а засега ми остава да се надявам, че истерията около Националната стратегия за детето 2019-2030 (отменена) най-сетне ще стихне. Въпреки обявения нов национален протест срещу нея на 2 юни. Надявам се да го оглави Бареков в качеството си на бъдещ учител по английски на родните български деца.
А междувременно ще работя за влизане в нашенския си парламент. Мисля да започвам отсега. Ще режа ленти всякакви. Ще обяснявам, как заради мен на всеки километър никнат заводи на всякакви световни компании – от „Армани“ до „Ямаха“. Даже ще се кълна, че вече са изникнали. Ще бъда в носия. Ще спя с носия върху чаршафи с български шевици. Ще варя ракия, ще коля прасе, ще повивам новородени бебета в трикольори, ще протестирам срещу отпадането на Ботев и Вазов от учебниците, ЩЕ СЕ ПРЕБОРЯ ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ ОТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (съжалявам, Бареков, гориш), всичко ще направя и като нищо, ако добре си изиграя картите, може да я добутам и до еднолична монархия. Освен ако оня астеорид не спре да се лута така безхаберно де…
Та така де. Доскоро, един вид.
