ПРИЗИВ до министър-председателя, Бойко Борисов (Boyko Borissov),
да отговори на въпросите на активните граждани, тъй като журналисти не останаха, които да му ги зададат в ефир…
Г-н Борисов,
През последните седмици станахме неволни свидетели как заради вербална или физическа агресия, показни уволнения, принудителни оставки, смели публични позиции, несправедливи изходи от съдебни дела, незаконни разпити и своеволни промени в трудовия статус на водещи журналисти, отново общественото внимание бе фокусирано върху цензурата в журналистиката и към ежедневната нелека борба на част от българските журналисти, които са си позволили „лукса“ да си вършат работата професионално и безкопромисно да споделят своите разследвания с читателската си или зрителска аудитория. В този ред на мисли се налага групата ни да Ви зададе няколко въпроса, които журналистите не смеят да попитат във Вашите интервюта, за да не се окажат на местата на колегите си, изброени в текста по-долу… Да, естеството на въпросите касае темата за свободата на словото в страната ни, като за целта даваме аргументирана конкретика, в доказателство защо се налага да получим Вашите отговори по проблематиката на визираните казуси, за да не сте обиден после за докладите на Европейската комисия.
Ваши са думите, че „свободата на словото е факт, но се злоупотребява“. За Вас това ли е причината разследващият журналист на „Зов Нюз“ (zovnews.com) Христо Гешов, който беше в неизвестност първоначално, да бъде „убеждаван“ от двама мъже да премахне разследването си за незаконно ВиК в Троян от сайта на врачанската медия, както и от YouTube, за да бъдат обслужени нечии частни и вероятно политически интереси, и чак след като от изданието изпълняват ултиматума на похитителите и свалят материала, отвлеченият журналист бива освободен, след което дава показанията си в полицията, които обаче остават без последствия към днешна дата и който акт става повод той да напусне България? Толкова ли са некомпетентни служителите във ведомството, от което започна Вашата кариера, че за толкова години не успяха да открият поръчителите и извършителите на зверския побой над разследващия журналист Стоян Тончев (Stoyan Tonchev) от „Либерта“ и над Христо Луков (Hristo Lukov) от „Под лупа“ (Pod-Lupa.eu), a и на двукратния опит за убийство на журналиста Асен Йорданов, създател и ръководител на сайта „Биволъ“? Или все още не е намерен представител на малцинствена общност готов да поеме вината, подобно на случая с журналиста на русенската телевизия ТВН (TVN Bulgaria) Виктория Маринова?
Ако сте прав, че „свободата на медиите е факт, а те са първата власт“, как тогава си обяснявате заплахите срещу тази първа власт и бездействието на органите да я защитят? Журналистите на „Клин/Клин“ Руслан Трад (Ruslan Trad) и Кирил Аврамов публикуват свое разследване за БНО „Шипка“ в англоезичния сайт „Bellingcat“. По повод изнесеното в статията им те получават заплахи за здравето и живота си, което не само е недопустимо, но и е наказуемо във всяка правова държава с демократични устои. Уви, и в този случай неизвестни за службите остават организаторите на акцията, но е разбираемо, че друг отговор няма как да бъде получен, като се има предвид нивото на знания и умения в МВР, чиито служители нямат представа кога и как да си служат не само с лютив спрей, но и с гранати, при демонстрация на същите пред детска аудитория, което обяснява и защо липсват арести на закононарушители, а белезниците щракват безпричинно на ръцете на разследващия журналист Димитър Стоянов от „Биволъ“ и на румънския му колега Атила Биро (Attila Biro).
Казвате, че „такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт“. Още ли го мислите, след като Софийски градски съд осъди окончателно журналиста на „Капитал“ Росен Босев (Rossen Bossev) по наказателно дело, заведено от съоснователя на ГЕРБ и бивш председател на Комисията по финансов надзор, а сега шеф на Българската банка за развитие, за две изказвания на журналиста в сутрешния блок на „Нова телевизия“, като част от разясненията, които той дава във връзка с рекордните по размер глоби, наложени тогава от КФН на фирмата, издател на „Капитал“ и „Дневник„- „Икономедиа“?! Парадоксалното в случая е, че съдията, автор на решението и председател на състава, присъства в множество публикации на разследващия журналист през годините и то в негативен контекст, но въпреки този факт, съдията отказва да си направи отвод и резултатът от делото е предвидим, дори и за неизкушените от съдебната тематика.
Питате „Какво им е несвободно на медиите?“. А бихте ли били така добър да ни информирате какво им е свободното, след като авторитетният спортен портал „Гонг“ и новинарските сайтове „Нетинфо“, „ДарикНюз“ и „Вести“, с мажоритарен собственик „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД, бяха напуснати от журналистите в тези медии, в знак на солидарност с освободения главен редактор на „Гонг“ Николай Александров (Nikolay Alexandrov), както и с изпълнителния директор на „Нетинфо“ Христо Христов, дръзнал да възрази срещу безпрецедентната „външна намеса“ в редакторската политика на гореизброените медии, след което следва и скорошното му напускане по „взаимно съгласие“? Ясно ни е, че корпоративни интереси отнемат свободата на разследващите журналисти, още повече ако случайно някой от тях реши да проучи произхода на 85 млн. евро, тъй като останалите 100 млн. евро за покупката се знае, че идват от четири банки, традиционно финансиращи и останалите бизнеси на купувача, придобиващ 7 телевизионни канала и ставащ най-големият участник на онлайн пазара в страната, достигайки до около 75% от хората, използващи интернет в България. За коя медия става въпрос ли?
За същата, първоначално предложила принудителна промяна в трудовите правоотношения на утвърдените журналисти Миролюба Бенатова (Miroluba Benatova), Генка Шикерова (Genka Shikerova) и Марин Николов, а броени дни след това, направо прекратила договорите на двама от тримата журналисти, като на последния му е спестен този акт към днешна дата, изглежда поради обстоятелството, че той е в отпуск и няма как да вървят „в пакет“ при отстраняването им от медията, което е показателен симптом за случващото се в „Нова телевизия“. Доказва го и напускането на водещите продуценти на новините Цветомир Семов (Tsvetomir Semov) и Диана Димова (Diana Dimova). Чистката започна още с раздялата с един от основателите на телевизията Силва Зурлева и продължи с отстраняването преди месец на журналистката Виктория Бехар (Victoria Behar), мениджър на новините, само защото е задала нелицеприятен въпрос за един медиен бос и монополен разпространител. Всъщност Вие него ли имахте предвид, когато признахте, че „олигарх, създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх“, или купувача на телевизията, напусната и от редица именити журналисти, сред които Милен Цветков, Анна Цолова, Марина Цекова, Мартин Стоянов, Мария Милкова (Maria Milkova), Елена Гюрова (Elena Gurova) и др. Как смятате, още колко журналисти трябва да напуснат медията, за да се разбере, че един близък на Вас собственик отстранява авторитетни професионалисти от новопридобитото си медийно портфолио, само защото има проблем със свободата на словото? Или това е целта и телевизията ще последва съдбата на Би Ай Ти, или в най-добрия случай- на „Канал 3”, след Сашо Диков? И понеже е публична тайна обстоятелството, че където сa Сашо Диков и Люба Кулезич (Luba Kulezich) телевизиите бързо минават в небитието или биват продадени на никому неизвестни лица-милионери, въпреки крехката им младежка възраст, то кога да очакваме подобно развитие и при телевизия „Евроком“? Или „TV+“, примерно, в която все пак е предаването на Веселин Дремджиев, останало едно от малкото, даващи трибуна на „неудобни“ за властта авторитети? За БНТ изобщо не питаме, знаейки кой бе назначен за временно изпълняващ длъжността „генерален директор“ и който само преди дни обяви пред Съвета за електронни медии, че обществената телевизия е „в практически фалит и ситуацията е критична“.
Ваш е цитатът „Говорят по телевизията срещу мен, а нямало свобода на словото“, но бихте ли съобщили коя е тази телевизия, или Вие вече гледате чуждестранни канали? Защото иначе е пълна абсурдността, като се знае, че в днешната действителност оцеляват в страната ни само медии на олигарси, партийни такива, или тези, които получават допълнително държавно финансиране от различни европейски програми, като за целта не могат да си позволят журналистически разследвания, засягащи управлението Ви, а само послушно обслужващо поведение. Всички останали се издържат или от дарения на целевата си публика, или от реклами, което определено не им дава нужната финансова сигурност. В първия случай са задължени, според новия медиен закон, дело на младия и най-успял „честен и чист“ данъкоплатец в държавата, да обявяват сумите и личните данни на спомоществователите си, дори и последните да държат даренията им да са анонимни, с който акт ще ги загубят като бъдещи спонсори, даващи по 2 лв. месечно на сайт, за да четат редовно разследванията му, а във втория случай, ако желаят да имат достатъчен финансов ресурс, за издръжка на медията си, то трябва да правят и известни компромиси със съдържанието, продукт на медията, за да получава същата повече заявки за реклами, макар те най-често да отказват голяма част от читателите да следят изданието. В резултат се стига до патовата ситуация, че поради намален обем работа се съкращават дори главни редактори с дългогодишен журналистически стаж, в следствие на което им се налага да пускат обяви за работа в групи за фрийлансъри. Къде, според Вас, трябва да отидат всички тези журналисти? Да се обединят и да направят, по примера на „Коректно БГ„, „Тоест“, „Terminal 3“, „Marginalia„, E-vestnik.bg – Електронен вестник и др., собствен медиен проект ли, защото по този начин единствено може свободно и независимо да отразяват социалната и политическа реалност в България? Или Вие смятате, че всеки журналист трябва да отиде в кабелните телевизии, в чиито офиси ГДБОП направо влиза, под предлог за защита на интелектуалната собственост и борба с „кабелното пиратство“? Третата алтернатива е, може би, да вървят тези журналисти по пътя на Асен Генов и самостоятелно да правят своя иновативен „контракоментар“, излъчвайки в реално време в социалната мрежа предаването си, за да могат службите да сe информират „от извора“ за мнението им, по злободневни теми, като застрояването на Черноморското крайбрежие или на НП „Пирин, примерно, и да си правят своите анализи дали то застрашава „стабилността“ в родината?
След като ни съобщихте, че „Всеки ден говорят срещу мен. Какво повече да направим за свободата на словото?“, Ви отговаряме, че няма нужда, направихте достатъчно. Доказва го фактът, че всички профили на журналиста Манол Глишев (Manol Glishev – Манол Глишев) във Фейсбук са свалени и той няма достъп до тях, само защото си позволява да изкаже личното си мнение по различни Ваши управленски решения. Ако е организирана тролска атака на добре платени тролове, #КОЙ има този финансов ресурс да поддържа толкова време „армия“ от тролове, докладващи всеки негов пост? Партийните субсидии май не се ползват по предназначение, или напротив, просто такова вече им е предназначението? Всъщност, успешното блокиране на цели профили, или на участници в критични към властта групи, дело на ВКР ли е, или Вие отново не сте информиран за случващото сe, а „злите сили“ пак искат да ви вкарат в сценарий?
Ваши са думите, че „има страни, в които 2-3-5 пъти в годината се правят карикатури за премиер, за президент- в България това е всеки ден“, но знаете ли, г-н Борисов, че в тези страни, които визирате, не само се правят карикатури, но и никой не спира разпространението им? А у нас изданието на карикатуристите „Прас-Прес“ (Prass-Press) не може да достигне до всеки свой читател, само защото държавата позволява на един корпулентен разпространител и творец на медийни закони да отказва разпространението му и не само в монополизираните си лаФки. Чавдар Николов (Tchavdar Nikolov) и Христо Комарницки (Christo Komarnitski), заедно с останалата част от редакционния екип, бяха принудени не само да го продават лично, от ръка на ръка, но и да търсят всевъзможни начини, в тази влошена медийна среда, да информират читателите за случващото се, с доза хумор. Та още ли си вярвaте, че „няма нещо, което в тази тема да ни притесни, няма информация, няма каквото и да е нещо да е скрито в България“?
Шоуто на Слави (Slavi’s Show) даде поне за кратко трибуна на карикатурите, но скоро и то ще се превърне в история, поради именно въпросната медийна среда, от коята според думите на водещия на предаването по bTV, той и екипът му не се чувстват „част“ и „на място“, заради разбиранията си „за свобода и за начините на отстояването ѝ“. Неотдавна журналистът Владо Беряну (Vladimir Bereanu) в свое интервю сподели, че и „Би Ти Ви ще се продава догодина и има опасност тя също да се купи от кръга, който придоби Нова ТВ“ и в тази връзка бе прогнозата му, че ни чакат „страшни времена“. Те вече започнаха. Или и това е само усещане, г-н Борисов, подобно на „усещането за корупция“, тъй като такава нямало по родните ширини? Или може би само Вие имате усещането, че „сега в България може да се пише и говори неограничено свободно“, на база пасквилите на човека, #КОЙто виждате сутрин в огледалото и за когото студентите в Лондон Ви питаха преди време?
Ваша е тезата, че „Никъде в Европа няма такава свобода на словото, каквато има в България“. Напълно сте прав, защото никъде в Европа след „свободата на словото“ няма репресии. Преди месец Frognews.bg излезе с публична информация за придобити имоти и участие във фирми на жената, с която живее на съпружески начала зам. главният прокурор, който факт води до съмнения за съществуващи обвързаности чрез фирми с основния свидетел по делото „Иванчева“ (Десислава Иванчева /Dessislava Ivancheva/), и се явява в явен конфликт на интереси. Тогава журналистът и основател на сайта Огнян Стефанов написа, че е много вероятно след разследването им да последват репресивни действия и те не закъсняха. Ден след като сайтът единствен публикува информация за делото в Нюйоркския съд, в което са замесени големи интереси, както на ПИБ, БНБ и депутата от ДПС, отказал се от евродепутатство, за да развива медийната си империя, така и на други лица и фирми, разследвани сериозно по закона РИКО и с иск за стотици милиони, изненадващо основният свидетел на прокуратурата, по време на поредното заседание на съдебното дело „КТБ“, посвещава показанията си на О. Стефанов, като свободните съчинения не са подкрепени дори с едно налично доказателство, в защита на думите му. По този повод журналистът сподели публично подозренията си, че след като му е забранено вече да напуска страната и жилището му е запорирано, в най-скоро време очаква арест, който най-вероятно ще завърши със заглавия, в добре познати „медии“, от рода на „Нервите му не са издържали и той…“, или „Неизвестни нападнаха и пребиха…“, а може дори да е „При катастрофа загина…“, след като това вече го четохме за основния свидетел по делото „Октопод“. Е, още ли сте на мнение, че „в България медии не се затварят и не се оказва натиск върху тях, за разлика от някои други страни“?
Ще завършим с още един Ваш цитат: „Такава свобода няма никъде, по никакъв начин не се месим на медиите“. Тогава защо срещу сайта „Биволъ“ започна скоростна репресивна атака от ВКП по фалшив сигнал, подаден уж от ГД „БОЕЦ – България Обединена с Една Цел„, но Георги Георгиев (Georgi Borisov Georgiev) е категоричен, че такъв сигнал от сдружението не са подавали и следователно, няма как той да е подписан от тях? Сигналът всъщност е анонимен, изпратен по имейл, но този факт явно няма никакво значение за ВКП и оттам стартират разследване срещу Асен Йорданов (Asso Giordany) и Атанас Чобанов, в нарушение на НПК, но в отговор на изнесената публично информация от разследванията им за имотните симулативни сделки на главния прокурор, а и множеството разкрития за имотите на властта по казусите #АпартаментГейт и построените с европари #КъщиЗаТъщи, простете- „къщи за гости“. Или това не е причината, а разследването им на Вашите и на роднините Ви имоти? За Банкя е въпросът, не за Барселона. Третата възможност е, че някой много се е засегнал от сигнала на медията до ОЛАФ, европейската служба за борба с измамите, по повод разследванията й по аферата #ДжиПиГейт. Как си обяснявате, г-н Борисов, 3-часовия разпит в ГД „Национална полиция“ на А. Йорданов, без да му бъде предоставена въпросната преписка, по която тече проверката, нито нейният номер? Защо се крие фейк сигнал, при условие, че журналистът се явява заинтересована страна и би следвало да е запознат със съдържанието на изфабрикувания документ? И как ще коментирате отговора на разследващия полицай, че всичко това е „по нареждане отгоре“? Това „отгоре“ Вие ли сте, или приятелят Ви, медиен магнат, понеже преди да се задейства прокуратурата по лъжливите обвинения, те бяха публикувани в няколко медии, свързвани с депутата? Това организирано мероприятие, в стила на ДС, подарък за рождения Ви ден ли беше?
В заключение, г-н Борисов, не считате ли, че подобни мерки ще имат обратен ефект и „вместо да се бодат очи, ще се изпишат вежди“? Ако целта на Вашето управление е всички да станем „биволи“, на път сте да я постигнете. Трябва ли цялото гражданско общество да тръгне „съ рогата напредъ“, за да разберете, че да се развява толкова близо до него „червеното“, от едно минало вече време, не е за предпочитане? Защото в опита си да хванете „бика за рогата“ забравяте, че той може и да рита!
В очакване на отговора Ви,
ФБ-групата «Аз подкрепям Лаура Кьовеши за ръководител на Европейския парламент»
