Салто  моралето на Плевнелиев

Тони Филипов, д-р

Много често, когато се извади един човек от властта, когато му се отнемат престижът и авторитетът, които постът носи, виждаме една несъстоятелна личност… Както биха казали Илф и Петров, съблеченият от власт Плевнелиев удивително не прилича на облечения във  власт Плевнелиев. Мантията на властта прикриваше до голяма степен несъстоятелността. Но и като президент не внушаваше особен респект. Индуктираше престиж от институцията и не ѝ даваше нищо в замяна. Но с падането на политическата маскировка се показа отново продавачът на хороскопи, човекът от „паркинзите“. Всеки път като го видя, имам усещане, че не всичко му е наред с Y-хромозомата. В преносен смисъл. Иначе се говореше, че от главата надолу всичко си му било наред… Но в главата… Пък и тоя магарешки инат да бъде себе си! Ама промени се малко, бе, човек! Няма как да стане по-зле. Като го погледнех в позата на държавна глава и ме напушваше институционален смях, ако мога така да се изразя. Неговото президентстване беше едно блестящо доказателство за правотата на думите на Клемансо за двата ненужни органа – простатата и президента на републиката…

Бяхме го позабравили. В качеството си на влюбения Шекспир престана да е сюжет в политическите разкази и трайно премина в светската хроника. Но вчера отново напомни за себе си. Яростният русофоб, убеденият противник на АЕЦ „Белене“ изненадващо обърна шумката: „АЕЦ „Белене“ е нужен, ако функционира на пазарен принцип и не е изцяло руски… Като че ли попътен вятър за този проект има.“

„Преди няколко години той имаше по-различна позиция по въпроса“, деликатно отбелязва „Дневник“ салто моралето на близкия до сърцето на боса им бивш президент.

А истината е, че той доскоро имаше не малко, а много различна позиция. 

Март 2012: „Приветствам и подкрепям решението на правителството за спиране на проекта АЕЦ „Белене“!

Август 2012: „Вместо България да налива 10 млрд. евро в един проект с два остарели реактора, които ще произвеждат поне три пъти по-скъп ток от АЕЦ „Козлодуй“, бих инвестирал три пъти по-малко в програма за енергийна ефективност, която ще има по-голям ефект.”

Декември 2012: „На референдума ще гласувам против изграждането на АЕЦ “Белене.”

Май 2013: „С 1 млрд. евро в енергийна ефективност спестяваме 10 млрд. евро за АЕЦ „Белене“.

Март 2014: „Когато инвестираме в АЕЦ „Белене“, сметките на хората няма да паднат и с един процент. Инвестираме във високотехнологичността на една друга държава.“

И т.н. и т.н. А днес изведнъж АЕЦ „Белене“ стана и възможен, и финансово приемлив и от запад дори се появи попътен вятър за него. Стана икономически ефективен, ако че до вчера Плевнелиев определяше икономическата му ефективност под 3%.

Защо? Защото предстояло да затваряме хиляди мегавати мощности от тецовете. А защо пък се налага да се стига до това закриване?

За да се даде път на „Белене”, трябва да се създаде нужда от ток. А както е отбелязвал неведнъж и самият Плевнелиев, ние имаме повече от достатъчни мощности: „Имаме мощности за 13 000 MW, а ползваме от 2000 до 4000. Имаме ли смисъл от инвестиции в нови мощности…“

Обикновен дилаф. Борисов умело го използва да вади въглените от огъня. Както, ако помните, го активира по темата за F-16.

Едва ли ще се стигне до затваряне на ТЕЦ-овете. Не и през 2025 г. Тепърва ще се договаря кога и как ще стане това. Но за момента е важно да се легендира нуждата от АЕЦ „Белене“, да се възобнови строителството и пак да потекат милиардите и съответните корупционни отчисления… Пък като дойде 2025 г., други ще са на власт, те да му мислят как ще затворят ТЕЦ-овете и ще оставят десетки хиляди българи без работа. Само в мините и ТЕЦ-овете на „Марица-изток“ работят около 12000 души. А енергията от ТЕЦ на въглища е около 45% от цялото производство.

Но, както е прието по тези ширини, за утре ще мислим други ден. Днес е важно да приберем едни пари.

P.S. През 1895 г. в Перник светва първата електрическа крушка в България. Пак там през 1899 г. е построена първата електроцентрала в България.