Текст на деня
Добър ден от страната, която за разлика от Великобритания тихомълком и без сделка е напуснала Европейския съюз. Или пък не е влизала, не знам точно. Тази страна процъфтява. В нея заводи никнат като гъби, так-так-так. Само за автомобилни части заводите са над двеста и петдесет! Разполагаме с хиляди километри нови магистрали. Заминалите зад граница българи се връщат на талази. Дават се милиарди за здравеопазване.
Милиарди какво? Милиарди капачки най-вероятно.
Защото… Защото отваряш Фейсбук и през пет публикации попадаш на молба за помощ, понеже някой има нужда от спешно лечение, което тук не може да се проведе, но е възможно човекът да се лекува в страна от Европейския съюз, само че за тая цел са необходими 50 000+ евро. Виждаш как хора събират пари за новороденото си бебе, на което трябва да се направи чернодробна трансплантация. Пускаш радиото и чуваш призив за набиране на средства за човек, който не може да бъде лекуван тук. Но в Европейския съюз може. Тук – не.
Заглеждаш се в новините по телевизията и попадаш на репортаж за болен от рак младеж, който не може да бъде лекуван с необходимите му лекарства благодарение на бюрократична разпоредба, която забранява неговото онкологично заболявание да се третира с медикаменти, които някой фикус в някой кабинет е решил, че могат да се използват само за друго онкологично заболяване. За неговото – не. И ако може, нека бъде така добър да изчака в парламента да бъдела внесена поправка, която да уреди този въпрос. Някой ден. Той само да стиска и да не умре, докато сбирщината палячовци, които си хрантутим неясно защо, реши да внесе, обсъди и изгласува съответните промени. И после да се моли лекарствата да се окажат налични.
Защото тук за здравеопазване се дават милиарди. Капачки.
Това с наличността на лекарствата пък е съвсем друга тема. Докато за здравеопазването се дават милиарди, междувременно липсват животоспасяващи медикаменти. Липсва например бензацилин. Елементарен антибиотик. Първа помощ при еризипел. Напълно липсва. За разлика от милиардите, които се дават за здравеопазване, от двеста и петдесетте завода за автомобилни части, от хилядите километри магистрали и от всичко останало. Те са тук. Бензацилин няма. Негов аналог няма. Може да помолите познати да ви донесат от Турция, която също не е в Европейския съюз и не спира да води война със съседа си, но пък там антибиотикът, който веднага ще спре инфекцията и ще ви излекува, го има.
Няма резохин. Използва се за третиране на лупус, полимиозит, ревматоиден артрит. Молете се да не се запознаете с тези екзотики от първо лице. Защото няма да има с какво да се лекувате. Но знаете ли какво? Можете да се обърнете към някой от милионите българи, които се завръщат в България, че да ви донесе някоя и друга кутия. От Европейския съюз. Или пък помолете някой да ви го вземе от Турция, където го има. Сега вече няма и имуран. Също се използва за лупус, полимиозит, Крон. В Европейския съюз го има. Също и в Турция. И плакенил няма. Може би не трябва да мрънкаме, понеже все още по аптеките има аспирин и витамини, така че не всичко е изгубено. Нали така?
Като крайна мярка можете да се обърнете към Премиера. Към Бащицата на нацията. Към човека, който ни храни и пои. Тъкмо е изборно време. Той, ей тъй, от собствения Си джоб, ще ви извади некви пари да одите да си купите какъвто там медикамент ви е нужен, че и снимка с Него можете да си направите, че да се завърти в профила Му във Фейсбук като особено висше благоволение. И ръка можете да Му целунете. За милиардите, дето ги дава за здравеопазването. Понеже тук парите ги дава основно Той. А ние събираме капачки.
Събираме капачки. Не знам защо, понеже тук здравеопазването е в състояние на особен цъфтеж. Пращаме есемеси за Българската коледа, но не разбирам причината, защото тук здравеопазването, нали…
И точно в момента, в който пиша това, по радиото съобщават за някакъв лекар Иван, който бил болен от левкемия, но не можел да бъде лекуван тук и семейството му събирало двеста и петдесет хиляди дорала. Можете да го подкрепите с DMS Ivan на номер 17777. И междувременно се помолете за двайсетгодишния Димитър, който се лекува в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив, че да дочака промяна в наредбата, която не позволява да му бъдат отпуснати необходимите медикаменти.
Пък нека събираме капачки. Милиарди капачки. Които се дават за здравеопазване.
Текстът е от Фейсбук профила на Весела Ангелова.
