Градим Европа
Драго Симеонов
Много хубав ще стане общият ни европейски дом, казвам ви, ама още не е готов. Не става бързо тая работа, стига сте давали зор. Бързата работа – срам за майстора, дето се вика. Най-мразим, значи, да ми висне някой на главата и да дава акъл. Малко по-наляво, па малко по-надясно трябвало да е. Политиката бавно стяга, за да стане гъвкава и да носи на трусове. Ама какво ви обяснявам, вие маламашка хващали ли сте някога? То всеки знае да седи отстрани и да мрънка. Това сега право ли е, щото криво изглеждало. Ей ви нивелира, като много знаете. От бай Ахмед по-големи балансьор се извъдихте.
Добре де, не се докачайте и вие сега. За вас го правим, работим в интерес на гражданите. Ми така де. Обаче то не си е работа. Градим, градим и все недоволни гражданята. Тая плочка защо халтава, онова колче – защо министър. Като не разбирате от строителство, недейте се обажда. Така се наливат основи. Вие мислите, че е лесно на укрепиш десет тона пясък с кофраж ли?! Ама плаж ми било, ама не знам си какво. На палатки ли искате да летувате бе, ама-ха. И още нещо. Европейското развитие на България е пипкав процес. Пътища, естакади, обръчи. Ако става на въпрос, ние нашето сме си го изградили и сме си се нанесли даже. Обаче се оглеждате в него и недоволствате. В колиби искате да живеем явно, дето вика бай Кольо оня ден?! Така де, бай Жоро. Спокойно, и за вас ще има. По-скъпичко ще излезе, верно, че го нямате тоя архитектурен поглед да отличите дупка от изкоп. Търпение малко и ще стане. То сигурно и на Симеон навремето са му пилили на главата, защо тая порта на Велики Преслав такава, оная – онакава. Златен век имаше ли, питам?! Имаше! А така! Сега, като много знаете, няма да има нов Златен век. Спряхме го, дано сте доволни. Мирянов, човекът, щеше вътре целото откровение на св. Йоан да вгради, ама вие – а – у, Апокалипсис било.
Слушайте ме сега. Недейте ми се прави на обидени, стига бучали из тоя интернет. Нашенците сме си открай време баш майстори по градежите. Вижте че и комунизма построихме, и демокрацията шпакловахме. Драскана мазилка е това, не е калпава. Такава е. Нищо не разбирате вие. Преустройство на канализацията направихме ли, като стана модерно? Направихме. Като почна да се лющи фасадата, пребоядисахме ли? А така. То майсторлъкът е да видиш откъде духа вятъра, че бързо да изсъхне. Сменихме изгорелите бушони, турихме от тия модерните, дето ги цъкаш нагоре-надолу. Пък какъв само качествен преход спретнахме, то си стана чудесна битова трапезария. Виждате как общите части ги усвояваме с размах, хем европроектантът уж строг. Ама като пие две ракии и налее цимента, чак не може да ходи.
Ми така де. Колко години я укрепваме тая стара Европа с наша работна ръка: фаянс, гранитогрес, брекзит – по всичко сме специалисти. Сега ще й пратим още малко строители, да пипнат тук-там отвърте европарламента, че се клати. Ама така ще е, като бутнаха носещата стена немците. Руснаците им я иззидаха за нула време, че и завеса от желязо на стоманен корниз имаше. Здрава работа, няма мърдане. Но сега е друго с новодомците. Както и да е, да не захващаме тая тема. Мисълта ми е, че знаем как се гради.
Градил Илия килия, дето вика Сотир. Шегувам се. Знам, че и килии искате да изградим. Килия обаче по-мъчно се прави, питайте Иванчева. Не ѝ хареса нещо нейната, сега и тя строителен надзор на Европата тръгнала да се пише. Ама карай.
Навремето дедо ми викаше: за да стане здрав градежът, трябва да се зазида вътре на девойка сянката. Не ви говоря за Цецка, девойка трябва. Та затова, да ви отворя на един чалъм аз, сме зазидали в нашия градеж сянката на Европа. Ако малко сенчесто ви изглежда всичко, да прощавате, ама така се прави. Хайде сега, леко встрани да минете, че много време загубих да ви се обяснявам. Или, знаете ли, я донесете малко вода, да напръскаме, да слегне прахоляка. Па ако остане, допийте я. По-студенка да е, а така. И стига опявали, че Европа ни чува. Ще избега, не за друго.