В очакване на пълните идиоти
Тони Филипов, д-р
През 68 г. император Нерон е свален с военен преврат. Пред заплахата от убийство, той се самоубива на 9 юни 68 г. Казват, че последните му думи били: „Какъв велик артист умира!“
От 30 май 2019 г., това, което имахме като Цветан Цветанов, вече го няма. И няма да е пресилено, ако възкликнем: „Какъв оратор си отива!“
Не, не се шегувам, сериозен съм като гробарска лопата. Няма друг такъв оратор в новата ни история. Имало е по-добри, имало е дори и по-лоши, но точно такъв не е имало никога. В знак на преклонение пред това майсторство навремето го кръстихме Цецерон, като намек, че може да мери ръст с най-великия оратор на древен Рим Цицерон. И сме трудили много някои неподражаеми образци на неговото майсторство да останат завинаги в народната памет.
Това, че на Цецерон му липсва съответното образование се оказва от голяма полза за бъдещия оратор. Защото той е напълно необременен, няма нищо в главата си, което да му попречи да бъде напълно автентичен, самобитен, неповторим и трудно повторяем.
Многократно сме се опитвал да намерим определение за това, което Цецерон изходира. И всеки път нашите определения се оказват тесни за израстващия оратор. Да съберем на куп Бъмбъл от “Оливер Туист”, г-жа Малапроп на Шеридън, почетния мирови съдия на Чехов, Кайзерът на Чудомир и още някои виртуози на усуканата реч, пак няма да постигнем богатството на Цветановия изказ. По едно време решихме, че „словесен волунтаризъм” (такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш) отговаря най-точно, но той и него израсна…
Но нека дадем думата на протагониста на нашия разказ. Само с няколко цитата той ще каже стократно повече от нас.
„В момента се създава необходимата организация за контролирано изпускане там, където позволява, със съответните изпускателни кранове да се изпуска водата, да не надвишава нивото, което би могло да застраши живота и здравето на населените места, които живеят и имат съответен живот.“ (13 февруари 2012)
”Ние традиционно с държави като Ливан например сме имали добри добросъседски отношения от взаимен интерес.” (11 февруари 2013 г.)
„На такваз глава два крака са ѝ малко…
„Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“ (11 март 2014 г.)
Има талант за глупостта Цецерон, не може да му се отрече…
„От целия политически живот само в ГЕРБ има политически живот.” (27 март 2015)
„ Аз смятам, че във всеки един разговор, който провежда всеки един, независимо в каква институция работи или с какво се занимава, той винаги може да импровизира и да пресъздава определени разговори или определени мнения, които би могло да има в определен човек. Така че в тази посока молбата ми е тотално да бъда разграничен в този казус…” (17 ноември 2016 г.)
Ще кажете, че съм извадил тези изказвания от контекста и те затова звучат така нелепо. Грешите. В контекста звучат още по-нелепо. За глупостта няма правилен контекст.
„Това, което имаме като осем парламентарно представени партии в българския парламент, показа, че има едно многообразие. Виждате колко е динамична ситуацията, дори част от тези, които формираме парламентарното мнозинство, вече се изразяват като единствената опозиция и във вчерашния дебат. И съм убеден, че ще има много подобни политически нови явления в политическия клонинг, който може да бъде осъществен в българския политически живот.” (19 февруари 2016)
Някои казват, че начинът на говорене е проекция на начина на мислене. А това вече е непоправимо…
„Есенната парламентарна сесия се открива при добра ситуативност на България в Европа.“ (5 септември 2018)
Както сме казвал и друг път, ако Цветанов ходеше така, както говори, щеше да е пълен инвалид.
Невежеството на Борисов и Цветанов е страшно, но много по-страшно ще е това, което ще дойде след тях? След полуидиотите винаги идват пълните идиоти! Защото след като се легитимира веднъж правото на публична изява на простотията, няма сила, която да я спре!
