Категория: Мани Мани

Мани-мани Предлагаме експеримент   В дългата спирала от предсрочни избори и конституционни експерименти изглежда, че с правителство и без правителство, служебно, редовно, с ротация, без ротация – все тая. Държавата някак функционира и без нормална власт. Мафията ли е този стълб, този пилон, който крепи държавата? Или Европейския съюз, НАТО? Или просто за момента имаме късмет и можем да живеем по инерция още известно време? Във всеки случай – вече няколко години властта се петляви от тоя в оня и най-вече в Борисов/Пеевски, които за кратко сякаш изгубиха позиции, но успешно си възвърнаха положението на незаобиколими фактори. Нещо като опозиция на Борисов/Пеевски са “Възраждане”, макар че и с тях си имах шушу-мушу по определени въпроси и понякога гласуваха заедно в последното НС. В политическата фигура на Копейкин са съсредоточени всички най-отблъскващи черти на съвременната политика – популизъм, конспирации, омраза, обещания за концлагери и украински сценарий в Македония, евразийщина… Колко от това обаче е реално осъществимо, дори да вземе Копейко цялата власт? Има едно явление в Европа – групи от сладкодумни балалайки заработват нелоши количества евро, обяснявайки на висок глас как Европа загива и загнива, Еврозоната е финансово робство, ЕС е по-лош от СССР и т.н. по демагогическия конспект. Много от тия предприемчиви уж-радикали, когато получат някаква власт, рязко или постепенно се култивират и европеизират. Или тихо се адаптират. Заявките за остри завои на политическия курс се коригират в движение....

Мани-мани Изписано на лицето   Лев Толстой има един описателен маниер за някои свои герои – на лицето му, вика, се изписа това, това, това и това, както и доста от онова. И на половин страница ситен шрифт се разкрива съдържанието на това, което се чете по лицето на героя – на руски и френски, висок литературен стил! Лена Бориславова защити главсека на МВР с аргумента – “на лицето му е изписано, че не е престъпник”. Този метод на лицево разпознаване в криминалистиката и психологията е нож с много остриета. Може дори да реже уши. Веднага се сещаме за нещастните таджики, които руските служби заловиха до украинската граница часове след атентата в зала “Крокус” – на тия заловените на лицето им бяха написани всичките показания, които после са дали при разпитите в мазетата на руските служби. При всички съмнения дали тези нещастници въобще имат нещо общо с атентата, те вече са дали подробни показания как трябвало да им помогнат от Украйна и в Киев да им дадат по 1 млн. рубли. Показаха го по федералните канали, значи е вярно. На единия от тези клети таджики му рязаха ухото пред камера още при залавянето. А на едно отрязано ухо като му подшушнеш това-онова, то ще чуе много добре какво му се казва. Отрязаните уши чуват по-добре и от здравите. И собствениците на отрязани уши дават перфектно съгласувани и логически правдоподобни...

Мани-мани Какво пак ни стокира Бастунджи Бойко?   Мария Габриел преди години, бидейки евродепутат, неясно на какви основания дълго време ползвала евтин общински апартамент в София, където май живеел брат ѝ или плащал сметките. Общината в този период беше трайно гербава. Любопитен детайл – автор на журналистическото разследване от 2014-17, което разкри сведенията за евтиния апартамент на Габриел, е сегашният мъж на Ваня Григорова. Такива едни криволици на съдбата и преплитане на сюжетни нишки. Но думата ни е за друго. Тогава г-жа Габриел въведе в оборот термина стокирам. На въпрос дали е ползвала евтино общинско жилище, докато е била евродепутат, г-жа Габриел отговори с някакво трудно разчленимо изречение, от което все пак стана ясно, че имало такъв апартамент, да, ползвала го. Но тя всъщност само си била стокирала багажа там, защото не е от София и нямало как да мъкне всичко към Брюксел. И така няколко години тя се сражаваше от сърцето на Европа с проблемите на хората на континентално ниво, но багажът ѝ през цялото време стоя стокиран в софийски общински апартамент за нуждаещи се. Думата стокирам звучи особено деликатно в устата на г-жа Габриел, тъй като и тя самата е някакъв политически сандък. Бойко Борисов я стокира тук, стокира я там – а тя проявява характер на сковани дъски. Помним как след евроизборите 2019 Борисов прати Мария Габриел да се оправя на следизборната пресконференция. Тя горката беше...

Мани-мани Хвани ме за тръбата   Проектът Турски поток е връстник на ПРАС-ПРЕС – строежът му започна през 2017, месеци след гръмотевичната поява на нашия печатен орган. Случайност? Няма случайни неща! За българската част на тръбата са отделени половин милиард евро само за пропаганда и медиен съпорт (виж съседната статия). Сега си спомнете всички загрижени обществено ангажирани хора, които през годините са ни убеждавали от телевизорите, че руският газ е тъй жизнено необходим на нас, както слънцето и въздухът за всяко живо същество. Те, разбира се, правят всичко това безвъзмездно и сме убедени, че не пипат евро, защото същите експерти до един се борят и за чистотата на българската валута. Ала за тая работа са разхвърляни половин милиард евро! Ясно е, че голяма част от тия пари са откраднати още в Русия. Но и тук е дошъл някой-друг газов евроцент. Разбира се, ПРАС-ПРЕС също е медиен партньор на тоя половин милиард за газова пропаганда. Партньорството ни е тип “свиня се бори с тиква” – мисия невъзможна и все пак вълнуваща. И всеки път, когато някой от телевизора ни убеждава как ще загинем в първата зима без руски газ, ние се сещаме за песента на Ъпсурт от почти апокрифния им първи албум:   Кучко космата, хвани ме за тръбата!   И Путин размахва тръбата – а половин милиард малки чисти ръчички се протягат с...

Мани-мани 7 години ПРАС-ПРЕС Бюлетин на неуспехите   Да не повярваш! На 1 март органът на невъзпитаните карикатуристи ПРАС-ПРЕС става на 7 години – психологическата граница на елементарното възпитание. Оттук нататък квалификацията “липсват ви първите 7 години” вече има само преносно значение за нас. Друг на наше място би изредил успехите и завоеванията – ние сме наопаки, ще изредим неуспехите и пораженията си по изминатия път. Провалихме се на терена на арогантността.Въпреки заявката ни, че сме невъзпитано издание, не успяхме да надминем нашите герои по този показател. Политическият елит става все по-безсрамен и вулгарен, а ние за да ги догоним, трябва съвсем да изпростеем. Невъзпитани сме, но не и некултурни. Не постигнахме комерсиален успех.Както тръгнахме, така си я караме – на мускули, ентусиазъм и скромна читателска подкрепа. И на това сме доволни! Не привлякохме благодетели и спонсори.Няма да крием, търсили сме такива източници на финансиране – фондации, фондове, програми, правителствени и неправителствени. Някои се удивиха искрено, че се обръщаме към тях, други не реагираха никак. С една известна фондация водихме дълги месеци подробна кореспонденция – накрая ни пожелаха успех от все сърце. Излиза, че Шиши, Бойко и Путин са направили повече за нас, давайки ни образи и материал с арогантното си съществуване. И от това не се оплакваме, просто споделяме любопитни факти. Изпокарахме се с кого ли не.Прав беше Бай Зошченко – сатирата съсипва финансите, уврежда черния дроб, разваля...