Майкъл де Адър: Колкото по-добър и безстрашен си, толкова по-опасен си за властимащите

Добрият карикатурист е най-добър, когато е свободен да рискува, казва канадският илюстратор, чийто договор беше прекратен от издателската му компания след негова провокативна карикатура на Тръмп

Тони Господинов*

Michael De Adder

 Снимка: Личен архив, (предоставена специално за интервюто)

Неотдавна договорът на канадския илюстратор Майкъл де Адър с издателската компания Brunswick News Inc., която го представлява пред канадските медии, беше прекратен, след като той публикува една от творбите си в интернет. Тя доби огромна популярност в социалните мрежи. На карикатурата американският президент Доналд Тръмп играе голф над телата на двама мъртви мигранти, а репликата му гласи: “Имате ли нещо против да продължа да играя?”.

На практика Адер не е могъл да бъде уволнен, защото е работел само на свободна практика. След излизането на карикатурата обаче от Brunswick News Inc решават да прекратят взаимоотношенията си с него. От издателството са категорични, че карикатурата на Тръмп не е причината, която ги е подтикнала към такова решение. Те твърдят, че Адер никога не е предлагал карикатурата на издателството, а техният план бил да върнат друг автор, който е по-популярен сред читателите.

Историята около де Адър ми напомни много на тази, на която станахме свидетели и в България, когато Нова Броудкастинг Груп свали карикатурите на Чавдар Николов. Реших да потърся контакт с този човек и не след дълго се добрах до такъв. Както подозирате, той бе доста зает, давайки интерюта за куп големи медии. В продължение на няколко седмици обсъждахме възможността това интервю да се случи и проведохме няколко разговора, в които му разказах за идеята си и случката с Николов. Brunswick News Inc., е собственост на J.D. Irving, Limited, която от своя страна притежава и Irving Oil – компания разчитаща предимно на САЩ за горивният си бизнес.

––––––––––––––––

Източник: Майкъл де Адър, **специално предоставена за интерюто.

  • Бихте ли се представил с няколко думи, тъй като в България немного хора следят новинарският поток в САЩ и Канада, където Вашето име стана изключително популярно през изминалия месец?

  • Роден съм в Монктън, Ню Брунсуик. Завършил съм университета в Mount Allison, специалност изобразително изкуство. По това време работих за университетския вестник и започнах да се интересувам от политически карикатури. През 2000 г. бях нает от Halifax Daily News, който спря да съществува през 2008 г. Оттогава насам съм на свободна практика. Мои карикатури биват публикувани често в Halifax Daily News, Toronto Star, The Hill Times и Counterpoint.

  • Кога обсъждахме възможността за това интервю, Вие споменахте, че след като няколко дни не слизахте от ефира на CNN, CNBC и много други световни медии, спирате да давате интервюта по въпроса. Казахте, че ще направите това възможно само защото засяга и други карикатуристи. Карикатурите винаги са били едно от най-силните оръжия на журналистиката поради възможността им да достигат до всякакви и различни аудитории, дори до хората, които не могат да четат. Смятате ли, че авторите им понастоящем биват атакувани?

  • Да, въпреки, че редакциите отричат, карикатуристите са все повече и по-често обект на атака. Преди имаше около 200 души, които присъстваха на конвенцията на Асоциацията на американските карикатуристи (AAEC), а сега са едва около 50. Вече е по-лесно да се отървеш от такива като нас, отколкото да ги контролираш.

  • Наясно сме, че бизнесът на семейство Ървинг до огромна степен зависи от Доналд Тръмп. Със сигурност те биха искали той да е благосклонен към тях относно петролните сделки и данъчните облаги. Ще Ви попитам направо, смятате ли, че техните бизнес интереси са директно замесени в решението Ви да бъдете освободен от длъжност?

  • По всичко личи, че това е така. Има само няколко души, които знаят истинската причина за моето освобождаване. Но бизнес интересите винаги са били в сърцето на всички решения в New Brunswick, а аз винаги съм им давал добри творби. Винаги съм вършел работата си и то добре! Не виждам друга причина за случилото се, освен горепосочената.

  • Вашият случай със сигурност не е първият, в който карикатурист е предупреждаван да внимава какво рисува, когато става въпрос за президента на САЩ. Бърза проверка в интернет показва, че има и други Ваши колеги, които споделят, че техни карикатури са били „посечени“ от редакциите им, когато става дума за Тръмп. Можем ли да приемем, че името му е тема табу?

  • Табу е само за някои вестници. На други колеги им е абсолютно разрешено да си вършат работата дори когато става дума за президента на Съединените американски щати. Издателствата и редакциите не са толкова притеснени от самият Тръмп, колкото от поддръжниците му и лошият имидж, който те могат да генерират.

  • Разказах Ви за българският сатиричен вестник „Прас-Прес“, създаден от най-добрите български карикатуристи Христо Комарницки и Чавдар Николов. Вие сте приятел с Комарницки във фейбсук, запознат ли сте с неговата работа?

  • Да, много добре съм запознат с работата на Комарницки предимно заради фейсбук. България има няколко много добри карикатуристи. Знам и за работата на Чавдар Николов. И двамата са отлични!

  • Преди няколко години Чавдар Николов се намираше в идентична на вашата ситуация. Неговите карикатури бяха свалени от сайта на Нова телевизия и видео платформата й VBOX7, само няколко часа след като карикатурата му за така наречените граждански арести на мигранти посредством т. нар. свински опашки бе показана в сутрешният блок на същата телевизия. Същия ден неговият договор с Нова броудкастинг груп беше прекратен, без да бъде посочена причина. След всички тези примери, които имаме в различни общества по света, можем ли да заключим, че редакциите се опитват да избягват политически провокативните карикатури?

  • Да, това се случва все по-често, но както казах, ние винаги сме били обект на атаки. Винаги, защото винаги сме си вършили работата добре. Ако Николов не беше добър в това, което прави, никой нямаше да се интересува от него. Колкото по-добър и безстрашен си, толкова си и по-опасен за властимащите.

  • Ердоган, Путин и Борисов… излиза, че всички те не харесват работата на хора като Вас. И докато аз бих приел за нормално такива неща да се случват в Турция, Русия и България, съм наистина изненадан, че това е възможно и в страна като Канада, която е доказала, че държи на демократичните ценности. Смятате ли, че случилото се с Вас е проява на нездрава демократична среда?

  • В Канада и САЩ е по-вероятно да си навлечеш неприятности от корпорациите, отколкото от правителствата. Въпреки че администрацията на Тръмп изглежда да е изключение от това правило. По-скоро става дума затова, че издателствата не искат да рискуват да не се харесат на читателите си, отколкото, че някой властимащ няма да хареса мнението на карикатуриста за него.

  • Имаше много и разгорещени дискусии около това, колко морална бе карикатурата на пророка Мохамед след абсолютно варварската атака над „Шарли Ебдо“ през 2015 г. Смятате ли, че трябва да има някакви граници или свободата на изразяване не би трябвало да се превръща в затворник на ограниченията?

  • Свободата на словото и на изразяване винаги е била затворник на ограниченията. Това много зависи и от държавата, в която живеете. Много от канадските вестници няма да публикуват тези карикатури. Аз лично не виждам причина някой да рисува Пророка по този начин. Но това, не означава, че не подкрепям други мои колеги, които виждат такава. Карикатуристите винаги е трябвало да бъдат внимателни. Никога не можем да рисуваме всичко което искаме, когато си поискаме. Не във всички случаи, когато нещо не е публикувано, става въпрос за ограничаване свободата на словото. Понякога причината опира до вкус или различно разбиране на карикатурата. Но въпреки това смятам, че към днешна дата свободата на словото бива ограничавана и много повече работи на карикатуристи биват атакувани заради техните възгледи. Това не е просто въпрос на лош вкус.

  • Какво е мнението Ви за бъдещето на традиционната политическата карикатура? В интернет все по-голяма популярност набират видео карикатурите. Могат ли те да бъдат използвани и като средство за фалшиви новини?

  • Традиционните карикатури ще съществуват винаги. Въпросът е колко като нас ще могат да се издържат от това. Ставаме все по-малко и по-малко. И заради това сме важен феномен. Никога не е било по-лесно да правиш анимация, видео, анимирани картини, мемета или други форми на сатира. Творците на бъдещето, разбира се, ще имат все повече начини на изразяване. Просто карикатурите такива, каквито ги познаваме днес, ще стават все по-малко.

  • И последно, какво мислите, че следва след всичко това? Ако редакциите обслужват единствено интереса на издателите и собствениците си, те вече не служат на публиката, нали?

  • Вестниците винаги са обслужвали интереса на собствениците си на първо място, просто сега го правят, без да се срамуват от това. Не искат да пробват грандиозни неща и да рискуват. Така политическата карикатура няма как да постигне изконната си цел. Добрият карикатурист е най-добър, когато е свободен да рискува. Това вече не се случва.

* Авторът е студент по журналистика втори курс във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интервюто е взето по негова инициатива и ексклузивно предоставено специално на Прас Прес.

Всички права върху интервюто и карикатурата са запазени и са изключителна интелектуална собственост на авторите им. Нерегламентираното им използване представлява закононарушение и води до гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност в съответствие с действащото българско законодателство.