Category: Статии

Мани-мани Матрицата: пренареждане   Последните години парламентите в България ги редим, както Фандъкова реди жълтите павета. Колкото повече ги пренареждаме – само пари харчим, а те те все по-криви излизат. И парламентите ни такива – след като уж закрихме ерата “Борисов”, той спечели първите избори и не можа да направи правителство. После ги спечели трол-политикът Слави Трифонов, който не се и опита да прави каквото и да е, сякаш си играеше поредния калпав скеч. После спечелиха “Продължаваме промяната”, измъчиха една коалиция, рекордно изкараха половин година във властта, за да ги свали същият трол с викове: МАКЕДОНИЯ! Сега троли бившите си партньори с мръсна песничка за Лена Бориславова, за която твърди, че била “хумор и сатира”. След последните избори уж отмененият Борисов пак спечели и пак не можа да направи правителство, но успя да си издейства хартиена бюлетина за следващия вот. В последния парламент нещо като консолидация възниква само по странни въпроси като хартията, председателството на Рашидов и имитацията на военна помощ за Украйна. Президентът мята мандат след мандат за съставяне на правителства – първият и вторият изгърмяха между два броя на ПРАС-ПРЕС, сега за третият се опипва почвата дали не може да се натъкми един “програмен-експертен” кабинет – любимата формула на ДПС за споделено анонимно крадене, което най-много да вдигне рейтинга на фашизоидите, останали като единствена опозиция. Та и паветата така ги реди Мома Йорданка (виж 8-9-а стр.) Като...

Мани-мани Академичен харем   Какво ли е чувството да си член-кореспондент на БАН, уважаван хирург и същевременно менискус на Българския Меси? Какво ли е чувството да си член-кореспондент в харема от академици и професори на Бойко Борисов? Сигурно е особено. Но изглежда много хора считат за нормално Борисов да си има академичен харем и да си привиква от него членчета да му изпълняват желания. Някои чорбаджии обичат да си “викат” манекенки, модели, плеймейтки… По-интелектуалните си викат психоложки и пиарки. Някои си ги поръчват облечени като полицайки, медицински сестри или стюардеси. Но само Бойко Борисов си държи на каишка член-кореспонденти, които изпълняват и най-шантавите му грубиянски приумици. Вика си преводач на Аристотел – ти ще си ми кандидат-президент! Вика си неврохирург – ти, Габровски, ще си ми кандидат-премиер, решил съм да правим с Хартиената коалиция един нов орешарски кабинет. Аз ще те държа за орехчетата, ти ще се правиш на политик, макар че хабер нямаш от политика. После ще те захвърля като оранжев капут, ама няма да се сърдиш! За да допълним и изясним контекста, пак ще припомним един традиционен ритуал на унижението и самоунижението: Борисов дълги години като премиер обичаше да привиква в Министерския съвет ректори и научни ръководители, строяваше ги пред медиите в една редица – всички прави, той седнал – и един по един тия жреци на науката му правеха теманета, и му сторваха ихтибар: “Вий, г-н...

Мани-мани Оцеляваме като Сашко   Намериха малкия Сашко в планината след много дни търсене, в които не се знае къде е бил и какво е ял-пил. Едни казват: оцелял е, защото се е борил; ял е горски плодове, пил е дъждовна вода, може би се е подслонявал в близките хижи. Други викат: аааа, тая работа не е чиста, нас не можете ни излъга, има нещо тука! Баща му го е убил, но после се уплашил и го възкресил. Сашко са го отвлекли, а после са го върнали в гората за пари! И т.н. Нашият случай е подобен: ПРАС-ПРЕС оцелява на зъби и нокти, а малкото ни читатели трябва да ни търсят в медийната джунгла като спасителите на Сашко. Естествено, намират се и доста мъдреци, които казват: аааа, има нещо тука, Бай Дън и Бил Гей дават пари на тоя парцал, толкова време не могат да оцелеят без поддръжка! Мани-мани! Всъщност даже Велислава Кръстева не ще да ни даде 2 лева и пести от ПРАС-ПРЕС, като го чете наготово от абонамента на Пеевски. Кръстева си е харесала Народния театър и там вдига нивото, не иска да дойде в ПРАС-ПРЕС и да ни вдигне възнагражденията или барем с един скандал да ни засили хайпа. И затуй разчитаме на саможертвения читател-спасител. Нямаме вила на езерото Комо като руски пропагандон, но нямаме и санкции – ни от Европа, ни по “Магнитски”. А работата...

Мани-мани Нахалният “неутралитет”   Има един много нахален елемент от пропагандата на местните путинофили. След като се отказаха по естествени причини от лозунга “Киев пада за три дни”, запяха песента за “неутралитета”. Често се среща формулировката – “не съм за Путин, ама искам мир и неутралитет за България”. Да, ама такова нещо неутралитет по време на война – няма как да стане. Примерно във Втората световна война – първо сме “умерен” съюзник на Хитлер, после хем даваме хиляди жертви в последната фаза на войната (вече на страната на Съюзниците), хем носим позора на сътрудничеството с нацистите, хем ни се натриса съветска окупация, хем макетата и досега ни викат “бугари фашисти”. За да избегнем историческите грешки, трябва да сме от правилната страна, когато настъпи време разделно. Дори ултра пацифистът Махатма Ганди по време на Втората световна война временно спира да пропагандира идеята за “ненасилствена съпротива” (ахимса). Ненасилствена съпротива и отказ от сътрудничество – това са методите на Ганди за борба с британския колониализъм. Срещу Хитлер това не работи. Срещу новия Хитлер идеите за неутралитет също не работят. А нахалното е, че с тоя “неутралитет” в действителност се прикрива срамежливата подкрепа за Путин и неговата все по-идиотска война. Войната на Путин е идиотска, защото от нея няма полза никой. Да речем, че забравяме всякакви пацифизми и сантименталности. Ако Киев наистина беше паднал за три дни, а ресурсите на Украйна бяха вече...

Мани-мани Интелектуални пагони   Антон Дончев умря, да живее Председателят Рашидов! Това са знакови събития и ние ще обясним тези божествени знаци, които много приличат на скрити пагони. Книгата на Антон Дончев “Време разделно” и (особено!) филмът по нея бяха едно примитивно оправдание и художествено-творчески съпорт на Възродителния процес. Тези произведения – с цялата държавна подкрепа – имаха за цел да разпалят омраза към сънародниците ни от турски произход, за да подкрепи българското население смяната на имената и етническите репресии. Примитивната реакция (сега ше ви го върнем за 500-те години робство и мъки!) не е страничен ефект, а очакван резултат. Оттам нататък – художествените качества и въздействието на “Време разделно” са само бонус за пропагандата и омразата. Вежди Рашидов много обича да се тръшка по интервюта каква травма му е нанесъл Възродителния процес, Антон Дончев пък никога не се притесни за ролята на творбата му в насилието срещу нашите сънародници, даже напротив. Той дори отрича, че романът му е поръчков, но отрича с много интересен аргумент – признава, че преди него двама писатели отказват поръчката, а той сам решил да се заеме с темата, без да му поръчват. “Дадоха ми 75 лева да обиколя Родопите” – изтъква обидено писателят, за да докаже липсата на поръчка. И тук идва парадоксът – травмираният Вежди Рашидов и възродителят Антон Дончев бяха в чудесни отношения, каквито пожелаваме на всички добри приятели по света....