Мани-мани
Дум-дум
В главата на Щирлиц попадна куршум.
“Дум-дум”, подумал Штирлиц.
Втората част на вица я цитираме на руски, да не се губи от думкането.
В нормалните държави референдумите са демократичен инструмент, с който се решават някакви обществени задачи.
У нас референдумите са средство за вкарване на шум в системата: референдум-дум-дум.
Преди десетина години БСП искаше да вземе инициативата от ГЕРБ и организира някакъв невнятен референдум за бъдещето на ядрената енергетика в България.
Беше замислен като “референдум за Белене”, но в крайна сметка допитването беше с някакъв въпрос, на който може да се отговори със “зависи” – и то ако отговарящият е специалист.
Пари на вятъра, след което дойде Орешарски и предложението за Пеевски, което взриви народа, за да върне трайно Борисов във властта.
Когато Слави Трифонов реши да става политически трол, също организира референдум, на който мъдрият народ отиде като на чалга концерт. Трифонов дълго след това цитира “волята на суверена” – мажоритарни избори, туй-онуй.
Сега Трифонов е на ръба на канала и всеки момент ще оттече, но пак се опитва да внесе шум в системата с референдум за президентска република.
Заедно с това патреотичните вектори пък организират референдум за спасяване на българския лев – референдум, повече вреден отколкото безсмислен, защото славният български лев така или иначе от 1997 е във валутен борд. А с влизането в ЕС сме се ангажирали да изпълним критериите и за Еврозоната. Присъединяването ни към европейския валутен механизъм не зависи от желанието на шепа копейки, а от готовността на финансовата ни система.
Сега остава и възкръсналото НДСВ да организира един референдум за връщане на монархията.
И всички референдуми да са успешни – да станем президентска монархия със златен български лев на короната, който пее на фалцет песните на Слави!
