Мани-мани
Като джипка на тънък асфалт
Щом толкова искат, тоя път ще стана депутат! – каза наскоро Бойко Борисов.
Явно е загорял за имунитет, защото парламентаризмът в неговите понятия е някаква досадна подробност в управленския процес. Той самият наричаше депутатите “безделници”, а сега самият той ще се “унижи” да седне на скамейките на безделниците.
Пак е по-добре от подсъдимата скамейка, пък и никой не може да го задължи да ходи на работа. Ще си депутатства от Зайчарника.
Но има индикации, че този път имунитетът наистина му трябва.
Последните месеци Борисов чувствително смекчи тона към президента, дори го хвали. Иначе отрича да имат някакви срещи и комуникации. Това най-вероятно е така, то няма и нужда да се срещат, но на Борисов явно не му се иска да се конфронтира с Радев и хората му. Има от какво да се опасява – служебният министър Шишков извади данни, че великото пътно строителство в Епохата ГЕРБ е мазало асфалта доста по-тънко, отколкото пише в документацията. Спестеното вероятно се е трупало в чекмеджето и подкожните тлъстини на Марко ван Бастун.
Някаква нахална герберица изказа “съждение”, че тънкия асфалт са го проспали независимите контролни органи и ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.
Гражданското общество вместо да мрънка, трябвало да измери асфалта и да алармира.
Миналата година Лавров каза, че Путин има трима съветници – Иван Грозни, Петър Велики и Екатерина Велика.
Борисов и той има трима съветници – Кьовеши, Митрофанова и Доган.
А всъщност има нужда от един конкретнен консултант, който ще му разкрие всички истини за живота – Бай Ставри!
