Мани-мани
Предлагаме експеримент
В дългата спирала от предсрочни избори и конституционни експерименти изглежда, че с правителство и без правителство, служебно, редовно, с ротация, без ротация – все тая. Държавата някак функционира и без нормална власт.
Мафията ли е този стълб, този пилон, който крепи държавата?
Или Европейския съюз, НАТО?
Или просто за момента имаме късмет и можем да живеем по инерция още известно време?
Във всеки случай – вече няколко години властта се петляви от тоя в оня и най-вече в Борисов/Пеевски, които за кратко сякаш изгубиха позиции, но успешно си възвърнаха положението на незаобиколими фактори.
Нещо като опозиция на Борисов/Пеевски са “Възраждане”, макар че и с тях си имах шушу-мушу по определени въпроси и понякога гласуваха заедно в последното НС.
В политическата фигура на Копейкин са съсредоточени всички най-отблъскващи черти на съвременната политика – популизъм, конспирации, омраза, обещания за концлагери и украински сценарий в Македония, евразийщина… Колко от това обаче е реално осъществимо, дори да вземе Копейко цялата власт?
Има едно явление в Европа – групи от сладкодумни балалайки заработват нелоши количества евро, обяснявайки на висок глас как Европа загива и загнива, Еврозоната е финансово робство, ЕС е по-лош от СССР и т.н. по демагогическия конспект.
Много от тия предприемчиви уж-радикали, когато получат някаква власт, рязко или постепенно се култивират и европеизират. Или тихо се адаптират. Заявките за остри завои на политическия курс се коригират в движение.
Затова например Корнелия Нинова като министър на икономиката нямаше проблем да разписва оръжейни сделки в помощ на Украйна.
А какво ли ще стане, ако овластим Копейкин – да вземе цялата власт и да си поиграе на квази-фюрер!
Да видим какво толкова може да оплеска и дали наистина има такива намерения.
Дали и той не е латентен евроатлантик?
Би било интересно да се наблюдава и си струва да помислим за това няколко минути в Деня за размисъл.
