Имало едно време в Царството на тъпанарите

Борис Касиков

Имало едно време едно царство, което било известно по света, като Царството на тъпанарите.
Царят бил много прост човек, който обичал по цял ден да си играе с приятелите, също обичал да се изтъква, като постоянно обяснявал на поданиците си, че е незаменим.
В царският му дворец живеели и работели стотици хора, които имали едно единствено задължение – да казват на Царя колко е умен и способен.
„О, Царю честити! Колко сте умен и способен!“
“ Нашето царство би било загубено без Вас!“
„Предния Цар беше много по-ужасен от Вас…“ – това били само част от задължителните реплики в двореца.

Един ден, една от придворните дами се събудила с нови очи. Станала от леглото и погледнала към картината с лика на Царя, която била задължителен елемент за всяка дворцова спалня.
„Този човек е неизмеримо прост и вреден!“ – помислила си придворната без да си даде сметка, че го е казала на глас.
„Ей сега ще те докладвам на Дебелия Везир“ – помислила си прислужницата, която обслужвала дамата всяка сутрин.
Така и станало. Слугинята се оплакала на Дебелия Везир от придворната дама и същата на минутата била изгонена от двореца. Заплашили я да не казва никога повече, на никого, че Царя е прост и вреден. В противен случай, щели да и осигурят още по-светло бъдеще в тъмницата.

Останалите придворни дами не казали нищо при прогонването на колежката си. Страхували се, че ще ги натирят от луксозните им покои, също треперели да не им спрат царската издръжка.Дори без повод почнали да повтарят, как Царя е красив и умен. Не искали другите придворни да последват съдбата на онази, дръзналата да каже истината…

Минало известно време и в Двореца се нанесъл нов Везир, именували го Мазния Везир. Той пристигнал с цялата си свита и пожелал няколко от по-засуканите придворни дами да освободят луксозните си покои за да може на тяхно място да бъдат настанени придворните дами от антуража на Мазния Везир.
И така още две придворни били изгонени от двореца.
На тръгване, те написали на стената на Палата – „Честит рожден ден, Царю!“.
Хората видели надписа и се запитали:
„Защо тези жени честитиха рождения ден на господаря, чак след като ги прогониха от двореца? Нима Царя не заслужаваше честитка преди?“

Така бившите придворни разбрали, че е малко късно да се каже истината. Защото никой не разбирал как е възможно да живеят в Двореца на Царя повече от 20 години и чак след изгонването им, да честитят рождения ден на Царя.

Останалите придворни дами и дворцови шутове нямали проблем с новите придворни дами. Те обичали лукса и славата, затова не виждали конфликт с този, който им го осигурява.
Така Царството на Тъпанарите си останало цяло и непокътнато, без участието на две – три дами, които осъзнали, че когато са яли кюфтетата, не са ревали, а може би е трябвало…