Мани-мани
Ветропоказателно въртогъзие
Отива си лятото, идва есента, отиде си Елизабет, идва Чарлз, отива си ПРАС-ПРЕС, дето беше 2 лв, идва новият печатен монстър на цена 2,50 лв. (Инфлация!)
Лека-полека си отиват на бегом и руснаците от окупираните територии в Украйна. Върви украинско контранастъпление, при което наблюдаваме и предпазливо преобуване на нашите политици.
Радев и служебните министри са леко снишени в изчакване да видят накъде ще духне вятърът. (Дано тоя вятър не разнесе и радиационни облаци!) Но вече си позволяват нечувани дързости като да нарекат агресора – агресор (военният министър Стоянов употреби този епитет по адрес на руския президент).
Бойко Борисов също громи смело руската агресия – на думи. Това е похвално и хуманно, ала на дело същият мъдър политик по време на управлението си направи безброй неоценими подаръци на Путинова Русия – от кученцето Бъфи през батака и огромните компенсации за “Белене” до Руско-турски поток и спрения интерконектор.
Това е стилът “Борисов” – да си обърнеш яката дупара едновременно във всички посоки: прави подаръци на Путин, ала не забравяй сделките с Америка!
Неслучайно Радев и Борисов от врагове постепенно сближиха позициите си и сега фактически говорят в един глас, само с леки нюанси – това, което ги сближава, е ветропоказателното въртогъзие.
По украинските медии сега много се обсъждат настроенията от преди половин година, в началото на войната.
Днес всички признават, че и западните партньори, и самите украинци са били готови за бърза окупация – били са настроени за отчаяна съпротива, докогато издържат: три дни, седмица, месец… Същото, което през февруари говореха и радевците, омагьосани от мита за Непобедимата армия. Разликата е, че защитниците на Украйна не озвучиха тези страхове, а се мобилизираха и показаха на света, че Непобедимата всъщност е окрадена, оголяла, деморализирана стадна маса.
А тук все така пърдим и се ослушваме накъде ще задуха вятърът, за да изберем кои чорапи да обуем.
