Мани-мани
Академичен харем
Какво ли е чувството да си член-кореспондент на БАН, уважаван хирург и същевременно менискус на Българския Меси?
Какво ли е чувството да си член-кореспондент в харема от академици и професори на Бойко Борисов?
Сигурно е особено.
Но изглежда много хора считат за нормално Борисов да си има академичен харем и да си привиква от него членчета да му изпълняват желания.
Някои чорбаджии обичат да си “викат” манекенки, модели, плеймейтки…
По-интелектуалните си викат психоложки и пиарки.
Някои си ги поръчват облечени като полицайки, медицински сестри или стюардеси.
Но само Бойко Борисов си държи на каишка член-кореспонденти, които изпълняват и най-шантавите му грубиянски приумици.
Вика си преводач на Аристотел – ти ще си ми кандидат-президент!
Вика си неврохирург – ти, Габровски, ще си ми кандидат-премиер, решил съм да правим с Хартиената коалиция един нов орешарски кабинет. Аз ще те държа за орехчетата, ти ще се правиш на политик, макар че хабер нямаш от политика. После ще те захвърля като оранжев капут, ама няма да се сърдиш!
За да допълним и изясним контекста, пак ще припомним един традиционен ритуал на унижението и самоунижението: Борисов дълги години като премиер обичаше да привиква в Министерския съвет ректори и научни ръководители, строяваше ги пред медиите в една редица – всички прави, той седнал – и един по един тия жреци на науката му правеха теманета, и му сторваха ихтибар:
“Вий, г-н Премиер, сте велик държавник, Вий единствен полагате грижи за науката не само на думи, но и с държавни средства!”
Но – процесът е двустранен. Щом има академични държанки, ще има и кой да ги държи на повикване.
***
Напомняме на читателите, че сме в абонаментна кампания – предлагаме, както хартиен бюлетин, така и електронна версия.
Гълъбите да не се ослушват, ами да абонират всички държавни институции, бездруго плащаме по-големи данъци от някои петролни рафинерии!
