Обзор на седмицата

Обзор с кръст на шията

Exorcizamus te…

Весела Ангелова

Здравейте. И вие ли се чудите да не би случайно да са ви сменили измерението, докато сте спали? Спокойно, не сте сами. Или поне се надявам аз да не съм сама.

Но да оставим личните ми терзания настрана и да преминем към реалността. Която е недвусмислена. ПОКАЗАХМЕ НА ОНАЯ ВАТИКАНСКА ПАПА КЪДЕ МУ Е МЯСТОТО и след посрещането, което оказахме на същия, той или друга папа едва ли ще се осмели да стъпи тук поне през следващите седемнайсет години. Което ме изпълва с някаква родолюбива и патриотична гордост. (За склонността на известните у нас люде да употребяват думите „патриотизъм“ и родолюбие“ както и „респект“ и „уважение“ в едно изречение ще поговорим друг път, защото тези неща някак напират да бъдат казани, но точно в момента не са в епицентъра на настоящето повествование).

Всичко започна, разбира се, с киселото мляко. Аз собствено някак успях да свикна с това. Тоест, слиза произволна известна на световно ниво личност от самолета, заобиколена е от тълпа журналисти, а най-напористият избутва колегите си, завира микрофон в лицето на личността и със сетните сили, останали му от борбата, успява да изрече на един дъх: „Ядохте ли вече кисело мляко???“ Ако се случи известната личност след това да гостува на Слави (да побърза, че не остава много време, за да впише и това преживяване в активите си), там неминуемо ще трябва да отговаря и на въпроси като „ядохте ли вече шопска салата“, „пихте ли ракия“ и – разбира се – „какво мислите за българските жени“. На известните личности от женски пол по традиция последният въпрос им се спестява. Та в случая с тази конкретно известна личност (тоест римския папа Франциск) протоколният подарък под формата на буркан специално заквасено кисело мляко не успя да ме изненада. Дори се успокоих. Рекох си, всичко върви по план, още повече че немалко апологети побързаха посредством Фейсбук да уверят широката общественост, че това е възможно най-адекватният протоколен подарък, който би могъл да се подари на един римски папа. Допускам, че ако някой ден вселенският патриарх посети примерно Испания, най-вероятно ще си отнесе в Истанбул един бут хамон, стига да не е по време на пости. От цялата работа дори се поучудих, че в крайна сметка не видяхме папата да тропа „Бяла роза“ на мегдана пред „Св. Александър Невски“, но с оглед на дистанцираното (и с право!) отношение на Синода към него, това не беше чак толкова озадачаващо, колкото ми се видя на пръв поглед.

Като цяло, посещението на светия отец премина по план, ако се изключи липсата на въпроса за ракията и дали харесва българските жени (последното би било малко конфузно де). Всичко друго беше налице. Включително волната програма, устроена от Негово Високопреосвещенство † Пловдивския митрополит Николай. (За склонността на дядо Николай към анатемосването, разбулването на посрещачите на антихриста и личната му неприязън към Мадона също може би ще поговорим някой ден, като съм в настроението, в което в момента не съм). Останалото си беше тук. Невъзпитаното поведение от страна на висшия клир, киселото мляко, дори магистралите. („Той [папата] поощри това, което правиме с мостовете и магистралите.“ ББ).

Последвалата ерупция на свръхадекватност, изразена под формата на подробен професионален анализ какво точно изразявал папският кръст и връзката му с древноегипетската религиозна практика, желанието на този инак безвреден наглед любител на хубавия айран да се докопа до гробницата на Бастет в Странджа планина и търговията му с перилни препарати (сиреч белото по черноморското крайбрежие не ще да е било случайно), няма да бъде коментирана тук. Защото наистина не знам как би могла да се коментира. А и ми е неудобно. Просто ще помоля господин премиера, който и бездруго е готов да рипне и да осъществи всякое желание, стига да е достатъчно експлицитно изказано, да понатисне малко министрите си на финансите и на здравеопазването, да каже това-онова на парламентарната си група и в резултат в тая страна най-сетне да започне да се обръща необходимото, макар и закъсняло внимание върху неотложността на психиатричното лечение в неговата масова форма.

Както и да е. Важното е, че му показахме на папата и вече ще знае. Ще си кваси там кисело мляко във Ватикана, ще си го яде и оттук нататък ще ни заобикаля като клета гемия Бермудски триъгълник.

Amen.

И след като се оправихме с този немаловажен проблем, а именно преднамерената католическа атака срещу традиционното българско православие, отново се върнахме на необяснимото желание на Кралство Норвегия да се сдобие с българските деца посредством Националната стратегия за детето 2019-2030. Която не е нищо друго освен продължение на действащата досега Стратегия от 2008-2018.

Сега, ако очаквате от мен да тръгна да ви разяснявам стратегиите, да ви преразказвам предишната и да ви посочвам десетте разлики с тази, дето премиерът я отмени, не сте познали. Вместо това ще кажа, че много правилно българинът се надигна да си брани българщинáта и на връх деня, в който Православната църква чества светите братя Кирил и Методий, той въстана срещу опитите на норвежките джендъри да отнемат българските деца от българските майки и българските бащи, да обездецят така да се каже българските детски площадки, да занесат дечинята български в Норвегия и да почнат да вършат с тях нечестиви норвежки дела. Прави сте, българи! Продължавайте! Бате Бойко Борисов, този баща на народа, отложи (тоест практически отмени) тая неправославна стратегия, но вие не спирайте да протестирате срещу нея. Защото врагът не спи. Дори, знаете ли какво? Напишете протестна нота до посланика на Норвегия у нас. То всъщност Кралство Норвегия няма посланик, но има почетен генерален консул. Венцеслава Янчовска се казва. Помещава се в София на улица „Бачо Киро“ 26-30. Не ми благодарете. Само после да не забравите да напомните на президента Радев да провери кемтрейлсите, както беше обещал, поискайте забрана на ваксините, издигнете лозунги против изучаването на чужди езици в българските училища… А бе, давайте. Предлагам дори да поискаме вече да не сме част от Европа, а да си основем собствен континент. То винаги има накъде повече, колкото и да ви казват, че няма. Keep calm, да издигнем конската опашка и на оружие. Амин.