Приказки по телефона от целия свят и у нас

Калинка Тодорова

 

Световният лидер Бойко Борисов имаше много работа – светът се нуждаеше от него. От ранни зори той беше в кабинета си и потушаваше световните кризи. Първата задача беше телефонен разговор с братска Венецуела.

  • Алоу, Мадуро? Как си, бе Кольо? Не мога да повярвам, че така се прецака… А имаше толкова нефт… А аз тука се мъча с некакви еврофондове да вържа двата края на гащите на Пеевски… Проблемът ти беше, че остави хората без тоалетна хартия. Запомни – не барай на хората домашната ракия и тоалетната хартия!… Какво ще правиш сега?… Имам предлажение – искаш ли да те пратя при братя Галеви? Тримата по цял ден ще си чешете… фамилията. Взимаш самолета и като минеш над Банкя, хвърли през прозореца – ти знаеш какво… Абе как ще съм телефонен измамник?! Аз съм обикновен… не измамник! Премиер съм! И не знам каква е разликата.

Доволен от добре свършената работа, премиерът се обади на Емануел Макрон.

  • Алоу, как си? Кви са тия протести бе, кви са тия жълти жилетки. У нас жълтите жилетки дават само талони за Синя зона. Притеснявам се за тебе. Да не стане Луи 16. А ти не можеш ли да приемеш закон, че е забранено носенето на жълти жилетки?… Не можеш! И що? Аз тука си приемам каквито си искам закони. Ще ти дам един съвет – кажи на тия, дето протестират – умните и красивите, че ако не свалят жълтите жилетки ще им светнеш синята лампа!… Как така не можеш?! Франция била демокрация?! Абе кви са тия демокрации, кви са тия глупости?!…

Следваше разговор с президента на Сърбия Александър Вучич.

  • Алоу, Сандо, как си бе? Абе кви са тия протести при тебе?… Кво искат – свобода на словото. Да няма насилие над журналисти и опозиционери. Тука имаше един принцип „Нахранете журналистите“, обаче аз знам по-добър – купете журналистите! Първо вестниците, после телевизиите! Ако ме слушаш – далече ще стигнеш!

На премиера му оставаше още един разговор. Набра номера на Ципрас:

  • Алоу, Алексис, как си, бе, келеш? Какво е времето при вас? Пазиш ли ми острова, да не си дърпаме ушите! Шегувам се! Какви са тия протести при тебе?… Виж сега – един съвет от бате ти Бойко – намери някого, когото да мразят повече от тебе! … Не, не мога да ти пратя Делян! Трябва ми! И Сокола не мога!… Искам да те питам нещо. Как успявате толкова много да строите по плажа? Тука има големи драми. Аз съм си харесал един терен на морето и не ми дават да строя! Само ми протестират некви!… Кой е терена ли? Ами – почва от Дуранкулак и свършва след Резово! Не се смей! Не ми е лесно!

„Така – прошепна си тихо премиерът – имам ли други телефонни разговори за днес? Не! Лошо! Добре е да държа телефона зает, защото ако ми звънне Путин, ще се моля не за жълти жилетки, а за кафяви гащи…“