Седмичен ретрограден анализ
Весела Ангелова
Здравейте. Искам да ви честитя. Най-сетне излязохме от ретроградния Меркурий. И искам да се оплача. Едно време ретрограден Меркурий нямаше, а и да го е имало, се държеше далеч по-прилично и не се изтъкваше толкова. А сега постоянно сме или в ретрограден Меркурий, или ни предстои такъв. Съвсем правилно обсерваторията в Рожен беше тръгнала към закриване – тия астрономи за пет пари работа не вършат. С една ей толчава планетка не могат да се оправят, само пари като същи черни дупки поглъщат, а ние всички вкупом страдаме заради некомпетентността им. По бай-Тошово време не беше така!
Но ретроградният Меркурий си има поне една добра страна. Тоест, той като цяло вероятно има само две страни, понеже бидейки в нашата слънчева система сигурно е плосък точно като Земята, но аз ще разгледам само едната, по-добрата. А тя е, че ретроградността му обяснява всичко и не е необходимо да търсим други виновни за каквото и да е било. Защото, нека да сме честни, никога досега светът не е бил управляван от такава клика иди… – извинявам се, забравих, че сме в епохата на политическата коректност – от такава клика хора с алтернативна интелигентност накуп.
Да започнем с културата. Личното ми мнение е, че този път допуснахме непростима грешка, когато решихме България да не участва в Евровизия. Причината е недоверието на компетентните институции в креативността на българския гений. А ето, че можехме да изпратим на конкурса Гроба от „Гарибалди“. Столичният булевард „Граф Игнатиев“ принципно се превърна в любимо място за забавление на цялата страна и немалко хора редовно участват в импровизирания конкурс на кметицата Фандъкова „Познай какво ще изникне тук утре“, обаче този път изстрелът беше нанесен точно в десетката, пък макар и случайно.
Например, оказа се, че за Гроба е виновна дизайнерската агенция А.Д.А., което пък вероятно значи, че тая „водна стена“ всъщност не е нито Черния монолит от „2001: Космическа Одисея“, нито е възпоменание за замразения в карбонит Хан Соло, а е стилен портал към пъклото. Та, явявайки се на Евровизия с Гроба на А.Д.А., нямаше как да не спечелим първо място за вечни времена в тази осъвременена компилация между „Златния Орфей“ и някой произволен порно канал. Дори, така да се каже, бихме могли да закрием този конкурс, поставяйки черна мраморна плоча отгоре му. Такова представяне би могло да се надцака само от някое твърде ексцентрично извънземно участие, което би могло да се получи само ако същите космически сили, които творят странни произведения на изкуството в житните ниви на Англия, се объркат и тръгнат да оформят по свой вкус някое опиумно поле в Афганистан…
Като казах Англия, та се сетих. Ретроградните меркуриански сили, вихрещи се и над тоя клет остров, ме карат да гледам по различен начин на това, което имаме като ставащо у нас. При нас – какво? Летят апартаменти; по булевардите се лепят плочки по програма за осигуряване на работа на хора със специални потребности; някакви пари изчезват безследно; това, което имаме като премиер освобождава от поста му онова, с което разполага като председател на парламентарната Си група… Общо-взето тривиални неща. Докато Обединеното кралство направи нещо нечувано – успя да остане дори и в историята на фелинологията, превръщайки Брекзит в най-популярното котешко име. И при това там на Острова си нямат нито петстотин години робство, нито четирийсет пет години комунизъм, с които да оправдаят ексцентричното си поведение. Идио… Такова… Хора с алтернативна интелигентност, сър.
