Мани-мани
Нахалният “неутралитет”
Има един много нахален елемент от пропагандата на местните путинофили.
След като се отказаха по естествени причини от лозунга “Киев пада за три дни”, запяха песента за “неутралитета”.
Често се среща формулировката – “не съм за Путин, ама искам мир и неутралитет за България”.
Да, ама такова нещо неутралитет по време на война – няма как да стане.
Примерно във Втората световна война – първо сме “умерен” съюзник на Хитлер, после хем даваме хиляди жертви в последната фаза на войната (вече на страната на Съюзниците), хем носим позора на сътрудничеството с нацистите, хем ни се натриса съветска окупация, хем макетата и досега ни викат “бугари фашисти”. За да избегнем историческите грешки, трябва да сме от правилната страна, когато настъпи време разделно.
Дори ултра пацифистът Махатма Ганди по време на Втората световна война временно спира да пропагандира идеята за “ненасилствена съпротива” (ахимса). Ненасилствена съпротива и отказ от сътрудничество – това са методите на Ганди за борба с британския колониализъм. Срещу Хитлер това не работи.
Срещу новия Хитлер идеите за неутралитет също не работят.
А нахалното е, че с тоя “неутралитет” в действителност се прикрива срамежливата подкрепа за Путин и неговата все по-идиотска война.
Войната на Путин е идиотска, защото от нея няма полза никой.
Да речем, че забравяме всякакви пацифизми и сантименталности. Ако Киев наистина беше паднал за три дни, а ресурсите на Украйна бяха вече в ръцете на Путин – от това биха имали полза крадливата шайка около него, имперската идея и самочувствието на Бай Руснак. Но Киев не пада нито за 3, нито за 300 дни – единственото, което се случва, е – смърт, смърт, смърт.
Кубрат Пулев пък прояви нахалството да “праща на фронта” всички, които са гласували за военна помощ.
И той частична мобилизация иска.
Ние пък предлагаме Пулев да се мобилизира за един нов боксов мач със стария му съперник украинеца Владимир Кличко.
Малко бой е изял предния път.