ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА П
Драгомир Симеонов
Качих се на яхтата. Така се радвам, че на мен се падна инспекцията на круизните корабчета. Има места, на които дори ние в НАП сме щастливи, че не издават касов бон. Светлина в черната икономика. Ха-ха, шега. Такова ни е чувството за хумор – малко черно. Като смъртта и данъците. Но сега усещам прилив на адреналин. Ще се повозим, ще се позабавляваме и накрая ще ги глобя. Хем шефът ще остане доволен, хем и аз малко ще поразпусна. Важното е да не бия на очи и да не ме заподозрат. Ако компрометираш прикритието си, казва шефът, все едно нищо не си свършил. Изненадата е най-верният ни съюзник. И аз гледам „Господари на ефира“, какво си мислите. Гледах, по-точно. Че и там нещо не излязоха сметките и си носят последствията. Не може без финансов контрол! Държавата си иска своето. Процент от всеки бизнес, това е в основата на демокрацията. Не питай какво държавата ще ти даде, питай ти колко ще дадеш на държавата. Кенеди го е казал. Спирам да пиша и ще се слея с тълпата. Не искам да проваля мисията с някоя ненадейна редовна фактура.
Има твърде много мъже на тази яхта. Това е добре. Мъжът е по-склонен към престъпления, включително и финансови. Прави ми впечатление, че българският мъж е започнал да обръща по-голямо внимание на виншния си вид. Отбелязвам си да предложа тайна проверка на салоните за епилация. Имам усещането, че скубят държавата. Не мисля, че някой ме подозира. Чувствам се в свои води. В Черното море на черната икономика. Добре ми се получават метафорите, кой казва, че данъчните сме все педанти. Ето, аз определено имам поетична страна.
Странно, всички са твърде заети да се поздравяват за нещо. Прегръщат се и се целуват безразборно. Не следя новините, напомням си да проверя не е ли свързано с мач на Гришо. Ние в НАП го наричаме него „неместно лице“. Неговите данъци не са ни грижа, той не се води към нас. Освен когато се гордеем де.
Става топло. Мъжете взеха да се разсъбличат. Засега ще остана с яке и шапка, но ако продължава това, възможно е да възбудя подозрения. Твърде щастливи са. Ако наистина е заради Гришо, най-вероятно е голяма победа. По начина, по който се шляпат отзад може да става дума и за волейболен успех. Там така правят.
Сори, събличам якето. Службата иска жертви. На повечето мъже на този круиз банските им са малки. Отбелязвам си да направим внезапна проверка в магазин за бански. Продават твърде странни модели. Нищо чудно, че на спътниците ми им стиска и ги събличат.
Вече почти всички са голи. Не мисля, че е чак толкова топло, но все пак ще съблека и пуловера. Иначе рискувам да разваля прикритието си. Нямам нищо против голото мъжко тяло. Много по-лесно е така да преценя има ли касов апарат лицето или не.
Но за Бога, какво се случва? Това не го очаквах. Започнаха сами с актовете! Значи затова се събличали! Къде попаднах?! Това е извратено! Само държавата има право да върши това. Имам предвид – актове от такива пропорции.
Мисля, че това не е обикновен круиз. Това е нудистки гей круиз. Нямам търпение да разправям в службата. Ох, стискам палци всичко да мине без последици. Спокойно, това е просто любов. Но любовта е любов, круизите са с пари. Страхотна история ще стане от това. Само дано не стигне до министър Горанов, че той понякога малко изопачава нещата.
Страхотен содом се случва пред очите ми. Седя встрани, но едва ли ще е задълго. Гледат ме все по-настойчиво. Може би е време да си махна изкуствения нос. Толкова много мъже на едно място. Дано само всичко това не излезе нещо по европроект, че там не ни дават много да се завираме и да душим.
Опс, един се приближава към мен. Какво ли ще иска?! Вика ми: госпожо, добре ли сте. Добре съм, добре съм, просто ми е малко топло с ботушите. Давам си сметка, че може би щях да съм по-успешно дегизирана, ако имах мустаци. Искам да кажа – други, по-големи. Пак си отбелязвам да посетя студиото за епилация. Може и като частно лице.
Време е да действам. Вадя картата: спрете, това е данъчна проверка. Какво си мислят, че само мъже ли могат да вършат тая работа. Ние сме данъчни. Тоест – малко или много всички сме пед… Така де, педанти. Но дълбоко в нас е скрита поетична душа.
Което ми дава идеята да предложа другия път да се престорим на поети, там също нещата са малко извън контрол…