Заек със сметана

Тони Филипов, д-р

 

 „Достойнството на един човек, казва Чехов, не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено.” Вината не е в този, който се опитва да накърни нечие достойнство, а в този, който го позволява. „Никой не може да ви унижи без вашето съгласие.“ От всеки опит за унижение има множество достойни изходи! Можете да си тръгнете от един престижен и добре платен пост и да запазите достойнството си. Можете и да останете, като се простите с достойнството си. Загубили достойнството си, човек губи всичко.

Онзи ден премиерът направи грозна сценка на шефа на АПИ Георги Терзийски:

„Защо правите тези номерца? Нали знаеш колко бързо ще се разправя с вас?… Как ще плащат хората от Нови Искър, от Банкя винетки?… Защо го правите? Питам! Това ли искате да ми кажете?…  Ако още един път ме накарате да се задъхвам преди МС, ще бъде много критично за вас… Във всеки център отиваш лично днес и, като едно време глашатаите, викаш по три пъти: „Няма да има винетки”…

Още по-грозно изглежда тази сценка на симулиран гняв, като се вземе предвид че решението въпросните населени места да плащат винетка е взето на заседание на МС на  27 декември 2018, председателстван от Борисов. Точка 2 в дневния ред е решение за утвърждаване на списък на пътищата, за които се събира винетна такса. Министър Аврамова докладва с пет приказки и Борисов отсича: Приемаме точка 2.

В приложение  към тази претупана  точка се изброяват всички пътища, на които ще се събират винетни такси. И там, сред пътища трети клас под № 189 е пътят за Банкя, под № 181 е София – Бистрица…  Под № 82 е София-Панчарево…

И работата на Борисов става малко кой ми сра в гащите?!

Вместо да каже, че изпълнява решение на МС, шефът на АПИ Терзийски си подви опашката и хукна по мегданите да вика: „Няма винетки…“

А на следващия ден оправдаваше арогантното поведение и думи на премиера: „Борисов е прав да реагира гневно.“

Борисов, и прав, и крив, все е прав…

На страницата си във Фейсбук Терзийски е харесал и споделил песента „Ден след ден“ на Васко Кръпката, посветена точно на такива „герои“ като него, които „вещаят бури, но цял живот пълзят… и  оцеляват сладко, сладко ден след ден…“ Но той явно не се идентифицира с тях.

„В интерес на истината на семейството ми не им стана много приятно от думите на премиера…“

Има си хас! Представям си какво си е помислила жена му.

Някои хора трябва всеки месец да си проверяват калция.

„Това са рисковете – да приемаш както позитивите, така и негативите от работата си….“

Да те унижават не влиза в нито една длъжностна характеристика. Но, когато си назначен по политически причини, когато нямаш нито образованието, нито опита за съответната област, запазването на стола е въпрос единствено на послушание. С дата 20 януари 2019 г. на страницата си във „Фейсбук“ Терзийски пише по повод реч Борисов: „Реч на истински лидер! Рядко публикувам такива оценки, но…“

Но си струва. На 29 януари Терзийски вече е шеф на УС на АПИ.

Така че, от малкото, което знам за Терзийски, не съм учуден от лекотата, с която преглътна унижението. Сещам се какво викаше един пич: „Страхливият заек е смешен, смелият заек е още по-смешен. Достойнство запазва само заекът, сготвен със сметана.“

Ако се занимавам с достойнството на един чиновник от средно ниво, то е, защото случаят е симптоматичен за много по-дълбоки и обезпокоителни процеси. Етиката, която Борисов налага в управлението, изключва зачитането на достойнството на личността. С времето системата се пренастрои към неговите изисквания и автоматично изхвърля всякакви опити за достойно поведение. Нещо повече, системата вече допуска в редовете си само хора, склонни да жертват достойнството си и да се подчиняват безропотно. Спомнете си как Цветанов, кметът на Сандански и други лица (?) се хвърлиха да целуват ръка на Борисов. Същото понечи да направи и Данаил Кирилов, когато премиерът го поздравяваше за поста министър на правосъдието. И Борисов сигурно и на него щеше да позволи, ако не бяха телевизионните камери. Тези жестове на самоунижение не биха могли да съществуват, ако нямаха одобрението на Борисов.

И все пак за достойнството си всеки отговаря сам. И сам избира начините да го запази. Тъжното е, че в случаят с тази власт може би единственият начин е неучастието.