Политически гьозбояджилък
Тони Филипов, д-р
Мирон Иванов пише: „В края на краищата човек има някакви разбирания, за да живее добре и ако по накакъв начин заживее още по-добре, въпреки разбиранията си, по-умно ще е да промени тях, а не живота си, добруването си.“
Променя разбиранията си човекът, например Иво Христов, и се озовава на избираемо място в евролистата на червените. Дали това е станало със знанието и съдействието на президента, не е ясно. Но жената до президента написа: „А големият предател винаги е най-близо. И затова най-трудно се вижда…“
Близо, по-близо, най-близо, началник на кабинета…
И така Иво става евродепутат на БСП.
На 20 юни 2013 г., седмица след началото на протестите срещу Пеевски, Иво казва: „Не изпадайте в семантичната клопка от 90-те, че БСП е лява партия. БСП е отрицание на левицата. Тя е с олигархията… с монополите… тя е кастова…“
„Такива са моите принципи, а ако те не ви харесват… е, имам и други.“
На какво се дължи тази метаморфоза, не е трудно да се досетим. Нали знаете какво е метаморфоза? Когато един организъм се превръща от ларва в какавида.
И така Иво Христов се нареди до видните съвременни ренегати. До другия Иво, професорът. И той промени разбиранията си и вече е от по-добрата страна на положението. До вчера с пуловерче от жива вълна, днес вече е депутат и, естествено, с нов каяфет. Пуловерчето се вади само за среща с избирателите от крайните квартали. През 2014 г. професорът казва за БСП, че нямала нищо общо със социализма, била един от основните стълбове на олигархията и една от основните причини за провала на прехода. А днес е депутат от БСП. От екипа на синия Лучников до депутатските банки на БСП! Това трудно би могло да се обясни с друго, освен с болезнен кариеризъм.
И от другата страна на барикадата е същата мизерия. Прескачам политолога с налудно излъчване Антон Тодоров. Той е предмет на интердисциплинарно изследване с участието на специалисти от „Св. Наум“. Но колегата му Тома Биков не би могъл да се крие зад медицински епикризи. През 2012 Тома, тогава от партията на Меглена Кунева ДБГ, публикува в OFFNews статията: „Карикатура на диктатор“, в която казва: „Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор… В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като премиер.“
Днес Тома е един от първите рупори на шаячната правда на същия тоя недоносен диктатор.
Това не са единствените ренегати в ГЕРБ. Обществена тайна е, че в ГЕРБ има повече бивши комунисти, отколкото в БСП. И нищо не може да ги спре да изпълзят до върховете. Като новият правосъден министър Данаил Кирилов, наричан Барни Ръбъл съвсем не с цел да бъде ласкан. 2009 г. завари този невзрачник сред общинските съветници на БСП. Но с няколко чевръсти движения Данаил се оказа в първата редица на ГЕРБ. Едно от големите му достойнства са очите. Има страшни очи и умее добре да си служи с тях. Никога не съм виждал човек, който така да докарва кучешкия поглед. Гледах кадри как Борисов го поздравява с назначаването му за министър. И при ръкуването Барни направи опит да целуне ръка на Кръстника. Пред камерите! Но за щастие и на двамата Кръстника издърпа ръката си.
Няма защо да се чудим на гьозбояджилъка на „редниците“, когато и генералите не им отстъпват. Нинова започна в покрайнините на СДС, а днес е лидер на лявата партия. Борисов и по манталитет, и по разбирания е завършен комунист, но това не му пречи да представлява дясното у нас.
Това е реалността и трябва да я приемем. Гьозбояджилъкът стана най-успешният и бърз начин за политическа кариера. Явно у нас започва да се създава сериозна прослойка от професионални политици. Хора, които са разкъсали идейните и идеологическите вериги и могат да защитават всяка кауза. Професионалният политик има само един критерий – политическата ефективност. Дори и когато тази ефективност се пада от опаката страна на морала.
Шегувам се, разбира се. Но какво друго остава. Живеем в комикс, нарисуван от бездарен художник. И единственият начин да запазим здравия си разум е, като му се присмиваме. Така или иначе сметката плащаме ние.
