Иванчева – мъченицата на прокуратурата
Тони Филипов, д-р
Бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева, която получи 20 г. затвор за рушвет в особено големи размери, се кандидатира за евродепутат. Инициативният комитет за издигането ѝ успя да събере 5552 подписа. В момента госпожата е под домашен арест.
Иванчева едва ли ще успее да събере гласове, за да стане евродепутат, но със сигурност ще привлече и съответно похаби някаква, а може би дори значителна част от протестния вот. Е, ако ме попитате къде тези гласове биха могли да бъдат употребени по-смислено, доста ще ме затрудните. Като дясно ориентиран човек ми се иска да мисля, че биха били по-полезни, ако отидат за Демократична България. Но не съм единодушен. Лично на мен Радан Кънев ми донесе доста разочарования във времето на съвместното управление с ГЕРБ.
Всъщност, може и да не съм прав, може да се случи така, че Иванчева да успее. Протестният вот е мълчалив и никой не знае колко е пораснал с последните разкрития за апартаментите и терасите на управляващи и магистрати.
За днешната си популярност Иванчева е задължена изцяло на прокуратурата. Тя я превърна в мъченица. От позорния арест, та до съдебните заседания, на които ги водеха с Петрова оковани като серийни убийци, прокуратурата системно изграждаше образа на две жени, наказани прекомерно строго, жестоко унизявани и изтезавани.
Иванчева и Петрова бяха арестувани и държани с белезници над 5 часа пред Спортната палата. Милиционерите през това време брояха парите на една бохча, опъната направо на улицата. По някаква случайност на мястото на ареста се оказаха няколко телевизии. Случайно. Абсолютно случайно и по покана на прокуратурата…
Прокурор Гешев: „Не ние сме преценили откъде ще мине, това си е неин избор. В момента, когато успяхме да я настигнем, наблизо вече чакаха следователи, химик, физик, фотограф…“
Седели си и си чакали, зер може някой да им забрани! Може би „прокурор“ е дума, на която трябва също да се потърси място в сравнителните степени за тъпота…
Иванчева и Петрова бяха водени в съда и държани с белезници. И ги показваха по телевизора. Но напук на прокуратурата, всички тези действия усилваха симпатиите към тях.
И като венец на цялото прокурорско дело дойде и присъдата – 20 години за Иванчева и 15 за Петрова. И тази присъда, която обикновено се присъжда за далеч по-тежки престъпления, стана поредното доказателство за „особеното“ отношение към тях.
За мен няма съмнение, че в тази проядена от корупция държава Иванчева беше решила да си вземе нейното. Но си беше направила грешно сметката. Защото, ако си сам юнак на коня, ако над теб не седи мощният чадър на партията, ако прокуратурата и народната милиция не те пазят, ти си длъжна да си почтена. Просто така стоят нещата. Затова и тези, които първи я ожалиха, изтъкваха как герберските кметове крадели, но тях никой не ги закачал, а арестували нея, беззащитната…
Някои хора просто бъркат свинщината с рушвета със свинщината с ареста. Макар и свързани, това все пак са различни казуси.
Чудно ми е тези над 5000 души, които са се подписали за Иванчева, как я виждат като евродепутат. Тя и като кмет беше многократно надскочила и подготовката си, и способностите си. Ето пример за нейната (не)компетентност. За парламентарните избори през март 2017 г. кметицата беше разпратила до директорите на училищата в района следното писмо: „Във заповедта задължително впишете, че важи и за втори тур на избори за народни представители за Народно събрание, в случай, че се провежда такъв.“
Колко трябва да си неграмотен политически, за да не знаеш, че парламентарните избори се провеждат в един тур?!
Всъщност, май няма място за чудене. Хората вече до такава степен са обръгнали от користното невежество, което десет години управлява държавата, че вече не се впечатляват. Загубени са всякакви критерии за политическа нормалност. Ако може премиерът да се изтъпани по телевизора и да обяснява как само завършването на магистрала „Хемус“ ще вдигне БВП с 10-20%, няма причина да откажем на Иванчева евродепутатството. Там тя едва ли може да навреди така, както той тук.
