Възродителен процес
Не става само с мечкадарски песни за прокурори-възрожденци
Г-н Балев
В държавата текат определен тип възрожденски процеси, нещо като мобилизация на националното съзнание, националните символи и националния дух.
Тези национални чувства се изразяват според културата и ангажиментите на изразяващите – патриотични татуировки, патриотични долнища, стилизирани шевици, хора́ на необичайни, дръзки и слабоадекватни места, високо вдигнати байраци, сватби и кръщенета в “традиционен стил”, мечкадарски песни за рода на Главния прокурор…
Тук обаче трябва да се внесат някои уточнения.
Оркестрите “за вземане на булката” са в действителност цигански оркестри – независимо от етническия състав на конкретното музикално формирование. Балканската духова музика е циганска народна музика. Мечкадарските песни, които възпяват рода на Главния прокурор, също произхождат от циганската културна традиция. И това показва, че народът ни все пак е бил толерантен през вековете – може да е било (и да е) модерно да се малтретират и презират циганите – но пък си плащаме да ни радват с изкуството си на всяка “истински българска” сватба.
В по-голямата си част това всъщност са викове “болгар, болгар” – макар викащите да смятат, че възкресяват духа на предците. Те наистина възкресяват духа на предците – и по-конкретно духа на Бай Ганьо, който също си пада по маанетата.
За да се разшири обхватът и мащабите на тези процеси, е необходимо да се дадат още насоки за развитие и това да стане държавна политика!
На първо място – новото гръцко издание на “Бай Ганьо” с Борисов на корицата да се издаде по същия начин на български и да се знае, че както Андрешко се преквалифицира в отрицателен герой, така пък Бай Ганьо става положителен образ и въплъщение на националния идеал.
Бежанците – сега-засега Башбаканът и Султанът отклоняват мигрантския поток. Но един ден, когато се пропукат границите, трябва да отворим и културните си пластове, за да приобщим тия хора към нашите радости и болки – динковците на границата трябва да приемат за интеграция само мигранти, които са готови да влязат в лоното на правата славянска вяра, да получат български имена и да си възстановят краеобрязъците, щото Ганьо не ще рязани ятагани. И разбира се – който не знае “Аз съм българче” и “Бяла роза” – гоу бак ту Търки! Бичес!
И пак наблягаме на “крайната плът”, както пише в Библията – който иска да става българин – задължителна пенисопластика! Щом се възстановяват химени и се коригират джуки, нищо не пречи на границата да се направят центрове за борба с коронавируса и пенисопластика за привеждане на меча в православен вид. Имаме толкова прекрасни пластични хирурзи и патриотична мисъл – да ги мобилизираме!
Заключения, поука, дидактично послание.
Тези процеси (патриотичните и патриотарските) нито са положителни, нито изцяло отрицателни – те в немалка степен са свързани с руската пропаганда, която е окупирала патриархално-консервативния вектор и води Свещена война с либералните сатани по целия свят. Разбира се, всяка държава има нужда от обединяващи символи – в глобалния въртоп е все по-трудно за малките нации да се самодефинират. Опасността от обезличаване е реална, но пък да се обвързва стремежът към собствена идентичност с фигурата на Дядо Иван – това е също толкова разумно, колкото да кажеш – не ми трябва идентичност, аз съм гражданин на света.
Колкото Америка ще ни пребори корупцията, толкова Русия ще ни утвърди българщината – това са въпроси, които ние трябва да си решим като общност, докато друсаме маанета и регулираме геополитиката.
